Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Нищо не може да се сравни с твоята топлина, сладост и мекота. Нека ти доставя удоволствие. Мери.
От думите му я побиха ледени тръпки. Вече ги бе чувала. В началото.
Устните му се преместиха от вътрешната страна на крака й, по-близо до съкровеното място.
- Не. Престани, Рейдж. - Той спря. - Не ми харесва, ако не участвам и аз. Не искам да го правиш заради мен. Искам да бъда с теб.
Той стисна устни, надигна се рязко и бързо скочи от леглото. Дали щеше да си тръгне?
Но той само коленичи на пода, подпрял широко разтворените си ръце върху леглото с наведена глава. Чакаше да премине възбудата му.
Тя протегна единия си крак, докосна ръката му със стъпалото си и прошепна:
- Не ми казвай, че отговорът ти ще е „не".
Той вдигна поглед към нея. Държеше главата си ниско наведена, а очите му изглеждаха като две цепнатини върху лицето, от които струяха ярки неоново сини лъчи.
Тя изви тяло и премести крак, като му позволи да види за миг онова, което искаше толкова силно.
И задържа дъха си.
С едно - единствено движение Рейдж се надигна от пода и се хвърли върху нея. Легна между бедрата й, разкопча панталоните си и ...
О, благодаря ти. Господи.
Тя отговори веднага, като се притискаше към пулсиращата му твърдост. Когато замайването й отслабна, усети, че той трепери над нея, вътре в нея. Готвеше се да му каже да спре да се контролира, но разбра, че не въздържанието бе проблемът. Той имаше някакъв пристъп, всеки мускул от тялото му се свиваше конвулсивно.
- Рейдж? - Погледна го в лицето. Очите му светеха в бяло.
Опитвайки се да го успокои, тя го погали по гърба, но почувства нещо върху кожата му. Някакъв релеф. Като линии.
- Рейдж, има нещо на...
Той отскочи от нея и веднага тръгна към вратата.
- Рейдж?
Тя грабна нощницата си и го последва, докато я обличаше. В коридора той спря да закопчее панталона си и Мери едва не изпищя. Татуировката беше оживяла. Беше се надигнала от гърба му, формите хвърляха сенки.
И се движеше, въпреки че той стоеше. Огромният дракон кипеше от ярост. Очите му се взираха точно в нея, а през тялото му преминаваха вълни.
Търсеше начин да се освободи.
- Рейдж?
Той се втурна, бърз като светкавица, слезе във фоайето и изчезна в скритата под стълбището врата.
И не спря да тича, докато не стигна почти до края на тренировъчния център. Стигна до съблекалнята, отвори вратата и влезе в банята. Пусна единия от душовете, свлече се, опря гръб на покритата с плочки стена и седна под студената струя.
Беше ужасяващо ясно. Трептенето. Тихото бучене. Появяваха се винаги когато бе близо до Мери. И особено когато беше възбудена.
Господи, как не го беше разбрал преди? Може би просто искаше да избяга от истината.
Да бъде с Мери, беше нещо различно, защото... той не беше един-ственият, който искаше да я люби.
Звярът също я искаше.
Звярът искаше да излезе, за да я вземе.
42
Бела се прибра у дома си, но не можа да се успокои. Писа един час в дневника си, после се преоблече в дънки и широк пуловер и си сложи топло яке с качулка. Навън падаха леки снежинки и се въртяха в нестройни вихрушки от студен въздух.
Тя вдигна ципа на якето и тръгна през ливадата, където тревата беше по-висока и по-неравна.
Зейдист. Не можеше да затвори очи, без да го види легнал по гръб в онази баня.
Унищожен. Не наранен.
Спря и се загледа в снега.
Беше му дала дума, че няма да му досажда, но не искаше да спази обещанието си. Бог да й е на помощ, искаше да опита още веднъж.
В далечината видя някой да обикаля къщата на Мери. Бела замря от страх, но после видя тъмната коса и разбра, че това не е лесър.
Очевидно Вишъс инсталираше охранителната система. Махна му с ръка и тръгна към него.
Тя много хареса Ви, след като поговори с него на партито. Той притежаваше онзи вид интелигентност, която при вампирите обикновено изместваше всяко умение за социално общуване. Но при този воин двете неща вървяха в комплект. Той беше привлекателен, силен, знаеше всичко, беше от онези мъже, които те карат да мечтаеш за бебета само за да запазиш тяхната ДНК в генната банка.
Чудеше се защо носи онази черна кожена ръкавица. И защо има татуировки отстрани на лицето. Може би щеше да попита за тези неща в някой удобен момент.
- Мислех, че няма да се наложи да се занимаваш с това сега - извика тя, като се качи на терасата. - Защото Мери е...