Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Черните му очи се присвиха.
- Наистина не те съветвам да ме доближаваш. Особено сега.
Не го послуша. Започна да скъсява разстоянието между тях, а той отстъпваше, докато се намери в ъгъла между стъклената врата на душкабината и стената.
- Какво правиш, по дяволите?
Тя не отговори, защото не бе сигурна.
- Махни се - сопна се той.
Отвори уста, а кучешките му зъби се издължиха като на тигър. Това я спря за малко.
- Може би мога...
- Да ме спасиш или някаква такава глупост? О, да. В твоите фантазии това е моментът, когато се очаква да бъда омагьосан от очите ти. Да предам същността си на звяр в ръцете на девицата.
- Аз не съм девица.
- Е, браво на теб. Тя протегна ръка, искаше да я сложи върху гърдите му. Точно върху сърцето.
Той се отдръпна от нея, притискайки се в мрамора. Цялото му тяло се покри с пот. Наведе глава настрани, присви очи и лицето му се сгърчи. Гърдите му се повдигаха бързо от тежкото дишане, сребърните халки на зърната му проблясваха.
Гласът му изтъня до едва доловим звук.
- Не ме докосвай. Не мога... Не понасям да ме докосват, разбираш ли? Боли ме.
Бела спря.
- Защо? Защо те...
- Просто се махни оттук, по дяволите, моля те. - Едва произнасяше думите. - Готов съм да унищожа нещо. И не искам си ти.
- Няма да ме нараниш.
Той затвори очи.
- По дяволите. Какво не ви е наред на вас, изтънчените? Възпитавали са ви да получавате сексуални наслади, като измъчвате хората ли?
- Мили Боже, не. Просто искам да ти помогна.
- Лъжкиня! - избухна той, а очите му изведнъж се отвориха широко. - Ти си просто лъжкиня. Не искаш да ми помогнеш, искаш да мушкаш гърмящата змия с пръчка, само за да видиш какво ще стане.
- Не е вярно. Поне... не сега.
Погледът му стана студен и празен. А гласът му изгуби всякаква изразителност.
- Искаш ли ме? Прекрасно. Можеш да ме имаш.
Зейдист се спусна към нея. Свали я на пода, обърна я по очи и изви ръцете й зад гърба. Усещаше студения мрамор под лице то си, докато коленете му разтваряха краката й. Чу се звук от късане. Бикините й.
Тя се вцепени. Нито мислите, нито чувствата й успяваха и следят бързите му действия. Но тялото й знаеше какво иска щеше да го приеме в себе си, независимо дали е ядосан или не.
Тежестта на тялото му за миг се вдигна от нея и тя чу звук от смъкване на цип. После той отново лежеше върху нея и нямаше, нищо между огромната му ерекция и нейната сърцевина. Но той не продължи. Само дишаше тежко, застинал на място, тя усещаше дъха му като порив на вятър в ухото си, толкова силен... Хлипаше ли?
Главата му се отпусна върху врата й. После той се претърколи встрани и за миг се притисна в нея, преди да се отдръпне. Легна по гръб и закри лицето си с ръце.
- О, Господи... - стенеше. - Бела...
Искаше да протегне ръка към него, но той бе толкова напрегнат, че не посмя. Изправи се несръчно на крака и погледна надолу. Панталоните бяха смъкнати около бедрата му, възбудата му бе изчезнала.
Господи, тялото му бе толкова окаяно. Стомахът му бе хлътнал. Тазовите кости изпъкваха под кожата. Сигурно наистина пие само от хора, помисли си тя. И изобщо не яде достатъчно.
Загледа се в татуираните ивици, покриващи китките и врата му. И в белезите.
Унищожен. Не наранен.
Макар че в този момент се срамуваше да го признае, тъмната му страна наистина бе онова, което я привличаше най-силно. Бе толкова различно, напълно противоположно на всичко, което бе научила от живота. То го правеше опасен. Вълнуващ. Секси. Но онова беше въображаемо. Това, което виждаше сега, беше истинско.
Той страдаше. И в това нямаше нищо привлекателно или вълнуващо.
Взе хавлия, отиде до него и внимателно зави голата му плът. Той подскочи, после притисна хавлията до себе си. Когато погледна към нея, тя видя, че очите му са зачервени, но в тях нямаше сълзи. Може би не беше плакал.
- Моля те... остави ме - каза той.
- Искам...
- Тръгвай. Веднага. Без да искаш, без да се надяваш. Без нищо. Просто си върви. И никога повече не ме доближавай. Закълни се. Закълни се.
- Аз... обещавам.
Бела мина бързо през спалнята му. Когато се отдалечи достатъчно по коридора, спря и оправи косата си с пръсти, опита се да я приглади. Усещаше бикините около кръста си и ги остави така. Нямаше къде да ги сложи, ако ги свалеше.
Долу партито беше в разгара си и тя се почувства не на място, празна. Отиде при Мери, каза й довиждане и се огледа за някой доген, който да я откара до дома й.