Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Като си спомни тези неща, Есмедина възмутено поклати глава. „Само това ни липсваше. Още един скъп безполезен подарък.“
— Готови сме, полковник.
— Крайно време беше. Отворете купола.
Разнесе се приглушено бръмчене и над главите им се показа осеяното със звезди небе.
— Куполът е отворен, полковник. Лазерът е насочен. Имаме ясна видимост.
— Стреляйте.
За по-малко от миг блесна ярък червен лъч, който прокара линия в небето. Полковник Есмедина и десетината технически специалисти се съсредоточиха върху компютърния монитор, на който се виждаше местоположението на вражеския спътник. Образът му проблесна и угасна няколко пъти и накрая изчезна.
— Първата мишена е унищожена, полковник. В момента сателитът ни търси друга мишена.
Есмедина потисна самодоволната си усмивка.
— Ето, това наричаме от космоса — право в ченето, другарю Грозни.
Под пирамидата на Кукулкан
Чичен Ица
Мик се носеше във въздуха.
Погледна двете тела, които лежаха на чудата решетка, и видя ужасените им лица.
Позна ги, но не изпита нито угризения, нито тъга, а само блажено спокойствие, примесено със странно любопитство. Обърна глава и видя, че тунелът се отваря и ярката светлина го вика. Без да се колебае, Мик влезе и се извиси като птица.
Усети нечие присъствие и мигновено почувства любов и топлота.
„Мамо?“
Светлината го обгърна и обви в енергията си.
„Още не ти е дошло времето, Майкъл…“
Разнесе се гръм и светлината изчезна.
Мик се задави и започна да се гърчи. Пое няколко пъти въздух, после махна маската от лицето си, претърколи се по гръб и се вторачи в странния сводест таван.
„Мамо?“
— Доминик…
Мик допълзя до Доминик и бързо смъкна маската от лицето й. Провери пулса й и започна да й прави изкуствено дишане.
„Хайде…“
Устата й се напълни с вода. Мик натисна стомаха й с две ръце.
После отново долепи устни до нейните, за да й вдъхне въздух.
Доминик се закашля, изплю водата и отвори очи.
Беринговият проток
Близо до бреговете на Аляска
1:43 ч. (в Аляска)
Седемте „Ф-22“, най-модерните изтребители на света, летяха със свръхзвукова скорост в тъмното небе над Аляска. Те бяха не само невидими за радарите, но и се движеха по-високо и по-бързо от всички други реактивни самолети.
Майор Даниъл Барбие разкърши рамене, за да не заспи в тъмната пилотска кабина. Бяха изминали осем дълги часа и пет междинни зареждания с гориво, откакто екипажът му напусна военновъздушната база Добинс в Мариета, Джорджия, и командирът на формацията беше капнал от умора. Роденият в Канада пилот бръкна в джоба си и извади снимка на съпругата, дъщеря си и четиригодишните близнаци, целуна ги за късмет, после отново съсредоточи вниманието си върху осветената конзола пред себе си.
Радарът на „Ф-22“ беше толкова мощен, че позволяваше на пилота да открие, да разпознае и да унищожи мишената много преди врагът да го е забелязал. Освен това самолетът имаше други два пасивни, неизлъчващи сензора, които го скриваха от радарите.
Единият сканираше бойното поле, търсейки вражески сигнали. Когато ги засечеше, електронната система мигновено определяше координатите на мишената и обхвата й и програмираше ракетите на „Ф-22“ да я прихванат. Втората пасивна система събираше информация от летящите във въздуха АУАКС и предоставяше на пилота точни навигационни и идентификационни данни.