Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Господин президент, вярно е. Ще излъчим кадри, които заснехме с „Хищник“.
Картината се смени и показа изумруденозелен водовъртеж. Всички служители в командния център спряха да работят и се вторачиха в трите тъмни фигури, които се издигнаха от фунията на водовъртежа.
— Божичко! — изумен прошепна Малър. — Истина е.
— Сър — извика Борджия, — линия осем, девет и десет. Грозни, генерал Силианг и генералният секретар на Обединените нации!
Президентът погледна министъра на отбраната и каза:
— Няма да повярват.
— Накарайте ги да повярват, сър. След по-малко от седемнайсет минути ще умрат два милиарда души и вие и онези двама негодници сте единствените в света, които можете да спрете това безумие.
Под пирамидата на Кукулкан
Чичен Ица
Мик опипа стените на масивната гранитна вана. Червеното сияние угасна. Виждаше се само редица от точки и тирета.
— Какво е това? — попита Доминик.
— Числа. На маите. От едно до десет.
— Може би е нещо като код. В руините издълбани ли са някакви цифри?
Очите на Мик блеснаха.
— Да. Има нумеричен код, вграден в проекта на Голямата пирамида, в Ангкор Ват и в град Теотихуакан. Кодът на прецесията — 4320.
Мик докосна символа от четири знака и той промени цвета си и стана яркосин.
После вътрешността на ваната блесна в лазурносиньо. В контурите й се появи нещо.
Светлината намаля, позволявайки им да надникнат вътре.
Доминик изпищя.
В тях се бе вторачил огромен хуманоид в дрипава бяла мантия, възрастен човек с черти на столетник. Плътта му беше призрачно бяла, а дългите бели коси и брадата — меки като коприна. Черепът му беше продълговат, а тялото — два метра. Отворените му очи, изцъклени в смъртта, бяха неземно морскосини.
Хуманоидът започна да се разпада. Бялата му кожа стана кафява, после сива и накрая се превърна в прах. Костите се овъглиха до черно и скелетът се изпепели.
Мик се втренчи в посипаната с пепел бяла мантия — единственото, което остана в гранитната вана.
— Господи, колко страшно беше! — промълви Доминик. — Един Хунафу ли беше това?
— Не. Мисля, че беше Кукулкан. Имам предвид Пазителя.
Мик се наведе, за да разгледа вътрешността на гранитната вана.
— Черепът му беше огромен.
— Продълговат.
Мик влезе във ваната.
— Мик, да не си полудял? Къде отиваш?
— Не се безпокой…
— Ами ако светлината пак се появи?
— Точно това очаквам.
— По дяволите, Мик, недей. Страх ме е.
Доминик сграбчи ръката му и се опита да го издърпа от ваната.
— Престани, Доминик. — Той освободи ръката си, после целуна китката й. — Няма да ми се случи нищо…
— Не знаеш какво…
— Дом, Хунафу е мъртъв. Ако Пазителя ни е оставил някакво средство, за да се спасим, аз трябва да го намеря.
— Добре, ще разгледаме кораба. Но ако се облъчиш в този саркофаг, няма да разкриеш нищо.
— Това не е радиация. Знам, че звучи странно, но мисля, че е портал.
— Портал? Към какво?
— Не знам, но трябва да разбера. Обичам те…
— Мик, веднага излез оттам, по дяволите!
Той легна във ваната. Щом главата му докосна дъното, отвътре пламна неонова синя светлина, която го обви в енергия. Преди Доминик да успее да възрази, невидимо енергийно силово поле я отблъсна от гробницата.
Тя падна по гръб, после стана и като засенчи очите си с ръка, погледна в гранитната вана.
Тялото на Мик изчезна в светлината.
Подземен команден център Рейвън Рок
Мериленд
2:19 ч.
Президентът Малър и военните му съветници стояха, стиснали юмруци, и гледаха лицето на Виктор Грозни. Бледият руски президент беше с черно поло, а на врата му висеше голям кръст.
На екрана вляво се виждаше генерал Силианг. Той също бе пребледнял. Генералният секретар на Обединените нации беше на монитора вдясно.
— Генерале, президент Грозни, моля ви, изслушайте ме — каза Малър. — Съединените щати не са отговорни за експлозиите. Нито една от страните ни не е виновна. Позволете ми да докажа това, преди да сме унищожили половината свят!
— Докажете го — сопна се генералният секретар.
Виктор Грозни остана невъзмутим.
Малър се обърна към Прзистас.
— Пусни кадрите.