Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Генерале! Съобщението на системата е валидно!
— Генерале! Сателитите ни са засекли и потвърждават заплаха към четири обекта. Информацията всеки момент ще се появи на екрана.
РАКЕТНА ЗАПЛАХА:
МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ: 2754
ИЗСТРЕЛЯНИ ОТ ПОДВОДНИЦИ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ: 86
ЗАПЛАШЕНИ СА ЧЕТИРИ ОБЕКТА
МИШЕНИ: АЛЯСКА (17)
ХАВАЙСКИТЕ ОСТРОВИ (23)
САЩ (2800)
АРКТИЧЕСКА ТРАЕКТОРИЯ
17 МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ
ВРЕМЕ ДО ПОПАДЕНИЕТО: 18 мин. 08 сек.
(Военновъздушна база Елмендорф)
ТИХООКЕАНСКА ТРАЕКТОРИЯ
23 МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ
ВРЕМЕ ДО ПОПАДЕНИЕТО: 28 мин. 47 сек.
СЕВЕРОЗАПАДНА ТРАЕКТОРИЯ
1167 МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ
36 ОТ ПОДВОДНИЦИ
ВРЕМЕ ДО ПОПАДЕНИЕТО: 29 мин. 13 сек.
АТЛАНТИЧЕСКА ТРАЕКТОРИЯ
1547 МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ
50 ОТ ПОДВОДНИЦИ
ВРЕМЕ ДО ПОПАДЕНИЕТО 29 мин. 17 сек.
(Вашингтон, окръг Колумбия)
Генералът се вторачи в монитора, после грабна слушалката на горещата линия за Рейвън Рок и Стратегическото командване на Съединените щати.
Подземен команден център Рейвън Рок
Мериленд
2:04 ч.
Президентът Марк Малър бе навил ръкавите на ризата си и се обливаше в пот, въпреки че климатичната инсталация работеше на пълни обороти. На стената в звукоизолирания му кабинет имаше видеотелефони, свързващи Командния център директно със Стратегическия център. Малър отмести поглед от образа на генерал Дорошов, който диктуваше кодовете за изстрелването на ядрените ракети на командира и крещеше на министъра на отбраната.
Президентът заобиколи бюрото, отпусна се на кожения диван и се втренчи в монитора: наблюдаваше безпомощно как компютърните графики отбелязват историческите, последни минути на Съединените американски щати.
„Това не е истина. Моля те, Господи, помогни ми да се събудя в леглото до жена ми…“
Натисна копчето на вътрешния телефон за девети път през последните шест минути.
— Борджия?
— Още се опитвам. Помощниците на Грозни се кълнат, че са му предали за обаждането, но Грозни отказва да говори с теб.
— Продължавай да опитваш.
Дик Прзистас отмести очи от монитора. Лицето му беше пребледняло като на смъртник.
— Е, сър, самолетите и ракетите ни са във въздуха. Може би това ще доведе Грозни до телефона.
— Кога?
— Балистичните ни ракети ще поразят Москва и Пекин две минути след удара на ракетите на коалицията.
— Искаш да кажеш, две минути, след като големите градове на Източното и Западното крайбрежие на Съединените щати бъдат заличени от картата. — Малър се наведе напред. Тялото му трепереше. — Цялата ни подготовка, всичките ни мирни договори, технологиите ни… Какво стана, по дяволите? Къде сбъркахме?
— Марк, не ние натиснахме първи копчето. Те го направиха.
— Чейни имаше право. Това е безумие! — Малър стана. — По дяволите, Борджия, къде е проклетият Грозни?
Към тях се приближи генерал Джоузеф Фекондо.
— Командирите докладваха, че всички изтребители са излетели. Извинете ме, господин президент, но трябва да остана в командния център. Големият ми син е в Елмендорф. Казаха, че… ще го включат по видеовръзката.
Една от служителките мина покрай Фекондо и даде на президента телефакс.
— Сър, британците и французите са се споразумели да не изстрелват ракети.
Дик Прзистас се ококори.
— Французите! Май са по-амбициозни, отколкото си мислим. Тайно са разработили оръжие, основаващо се на чист синтез, детонирали са бомбите в Русия и Китай и след като трите големи сили се унищожат взаимно, ще завладеят онова, което остане от света.
Борджия погледна Малър.
— Възможно е.
— Негодници! — Малър ритна бюрото.
Влезе друг служител.
— Господин президент, вицепрезидентът е на четвърта линия. Казва, че е спешно.
Малър включи видеомонитора.
— Говори бързо, Инис.
— Господин президент, трите експлозии… Можем да докажем, че са произлезли от извънземен космически кораб.
— Господи, Инис, нямам време за…
На екрана се появи лицето на капитан Лус.