Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Израел
Американският товарен реактивен самолет летеше на дванайсет хиляди и шестстотин метра над Синайската пустиня. Въпреки външния си вид самолетът не беше обикновен. В заострения му нос беше монтиран Лазер YAL-1, който можеше да засича ракети земя-въздух и тактически балистични ракети.
Майор Дейвид Адашек гледаше таблото: инфрачервената система за проследяване сканираше небето на североизток. На екрана се появиха десет мишени.
— Започва се. В обхвата ни има десет балистични ракети с ядрени бойни глави. На триста километра са и се приближават бързо.
— Взехме ги на прицел, сър.
— Запалете светлината.
Лазерът се включи и от конусовидния нос на боинга излезе ярък оранжев лъч, който със скоростта на светлината проряза нощното небе и превърна в огнено кълбо първата иранска ракета.
През следващите трийсет секунди бяха унищожени и всички останали.
В Космоса
Лъскавият черно-бял космически сателит бавно се движеше по новата си орбита високо над Земята. За разлика от далечния си братовчед „Венчър Стар“, спътника за многократна употреба, направен и изстрелян с голям публичен шум, този сателит беше известен на проектантите си от „Боинг“ само като МКЛА, маневрен космически летателен апарат, и никога не бе показван на обществеността. МКЛА бе започнат в последните дни на Стратегическата отбранителна инициатива на президента Рейгън, тайно бе финансиран от научноизследователската лаборатория на военновъздушните сили и по ирония на съдбата бе изстрелян с купена от руснаците ракета „Протон“. Напълно автоматизиран, безпилотният летателен апарат не носеше на борда си комерсиален товар, нито служеше на Международната космическа станция или на интереси на частния сектор. МКЛА бе създаден с една-единствена цел — да открива и унищожава вражески сателити.
В осемметровия корпус на МКЛА имаше високоенергиен водородно-флуориден лазер и мощен телескоп.
Сателитът убиец откри първата си жертва — руски спътник, един от осемнайсетте, разположени в геосинхронна орбита на 35 700 километра над Северна Америка. МКЛА се изравни с руския спътник, отвори подобната си на мидена черупка врата и разкри свръхсекретния си товар.
Насочващата система се фокусира върху целта.
Лазерът се включи и насочи невидимия си лъч към дългия пет метра руски спътник. Тънкото му защитно покритие започна да се топи и металният корпус блесна в ярко оранжево-червено. В чувствителните електронни системи стана късо съединение. Сензорите зацвърчаха и се разтопиха и платките се овъглиха.
Лазерната енергия стигна до енергийните генератори на борда…
Разузнавателният спътник експлодира и останките му се превърнаха в блещукащи космически отломки.
Привлечено от гравитационното поле на Земята, голямо парче метал от руския спътник се възпламени като огнено кълбо, когато навлезе в атмосферата.
Едно малко момче от Гренландия, което гледаше нощното небе, се развълнува от неочаквания светлинен спектакъл, затвори очи и си пожела нещо.
Носът на МКЛА се затвори и сателитът убиец се стрелна в по-висока орбита, за да търси следващата си мишена.
Експериментална база за високоенергийни лазерни системи, ЕБВЕЛС
Уайт Сандс, Ню Мексико
За цивилните граждани куполът от бетон и стомана, намиращ се в строго охраняема зона в южната част на пустинята в Ню Мексико, беше само обсерватория. Но под отварящия се купол имаше не телескоп, а оръдие, 12.75 см, монтирано на бързо въртяща се на 360 градуса платформа.
Това беше инфрачервеният, усъвършенстван химически лазер, ИУХЛ, най-мощният на света. Оръжието можеше да изпраща неколкократни високомощни убийствени лъчи в космоса със скоростта на светлината.
Лазерът работеше на същите принципи, които задвижват ракетен двигател, и използваше азотен трифлуорид като оксидант, за да изгаря етиленово гориво, което на свой ред освобождаваше стимулирани атоми флуорид. Деутерият и хелият се изхвърляха, като в същото време се извличаше оптична енергия, образуваща лазерен лъч, широк три сантиметра — ключовата съставна част на сателита убиец. Лазерът се фокусираше върху бързо движещата се мишена и излъчваше мощния лъч в атмосферата и после в космоса.
Полковник Барбара Есмедина, директор на проекта „Бели пясъци“, нетърпеливо наблюдаваше как техническите специалисти вкарват координатите на седем руски и четири севернокорейски геостационарни спътника, кръжащи над Северна Америка. Есмедина бе работила върху прототипа „Венчър Стар“ на НАСА и си бе спечелила репутацията на сприхав, своеволен и често пределно откровен защитник на тактическите високоенергийни лазери, ТВЕЛ. Тя се бе омъжвала и развеждала два пъти и отдавна се бе отказала от романтичните срещи, за да търси финансиране за проекта си — построяването на десет ТВЕЛ на брега като тактическо средство за отбрана срещу междуконтинентални балистични ракети. Барбара Есмедина водеше лична война с Министерството на отбраната, откакто правителството на Ким Йонг Втори завърши разработването на „Таено Донг-2“ — двустепенна ракета с голям обсег на действие, способна да стигне до западната част на Съединените щати. Макар и уважавана и високо ценена от шефовете си, Барбара беше упреквана, че е твърде умна и красива, за да притежава такъв гаден характер, който между другото често бе попречвал на усилията й да получи финансиране. Въпреки усиленото лобиране преди пет години, Министерството на отбраната бе решило да финансира новия ракетоносач „СВН-78“ за военноморския флот — цели шест милиарда долара!