Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Като емоционални създания, ние се молим на Бог, за чието съществуване нямаме доказателства. Необузданата ни вяра е устроена така, че само да потиска първичния ни страх от смъртта, докато се опитваме да убедим разума си, че съществува живот след смъртта. Господ е милостив и справедлив, непрекъснато си повтаряме ние, и после се случва немислимото — дете се удавя в басейн, пиян шофьор убива любимата си или болест поразява нечия съпруга или съпруг.
Тогава какво става със съдбата ни? Кой може да се моли на Господ, който му е откраднал ангел? Какъв божествен замисъл би могло да има в такъв ужасяващ акт? Милостивият Господ ли донесе болест на моята Мария в разцвета на силите й? Справедливият Господ ли реши тя да се гърчи от болка и да страда в агония, докато Той най-после се заеме с божествената задача да се смили над измъчената й душа?
А съпругът й? Що за човек бях аз да стоя със скръстени ръце и да позволя любимата ми да страда толкова много?
Сърцето ме болеше, докато допуснах дните да минават, а ракът да тегли Мария към гроба. И после, една нощ, докато седях и ридаех до леглото й, тя ме погледна и ме помоли за милост.
Какво можех да направя? Господ я бе изоставил, отказвайки й спасение от непрестанните мъки. Наведох се разтреперан и я целунах за последен път, молейки се на Господ, в чието съществуване се съмнявах, да ми даде сили. Притиснах възглавницата до лицето й и я задуших. Съзнавах много добре, че угасям пламъка в душата си.
А после се обърнах и стъписан, видях, че синът ми, нищо неподозиращ съучастник, ме гледа.
Що за ужасяваща постъпка бях извършил? Какви думи на смелост бих събрал, за да възвърна отнетата му невинност? Забравил всякакви преструвки, аз стоях като парализиран — немощен, заблуден баща, несъзнателно обременил психиката на сина си с акт, който мислех за хуманен и безкористен.
Безпомощен, аз наблюдавах как синът ми изскочи навън и побягна в нощта, за да даде воля на гнева си.
Ако имах оръжие, щях да си пръсна черепа. Но аз паднах на колене и се разплаках, проклинах Бога и напразно крещях името му.
За по-малко от година животът на семейството ми се бе превърнал в трагедия. Дали Господ бе манипулирал това развитие на нещата, или беше само зрител, който гледаше безучастно и чакаше, докато падналият му ангел си играе с живота ни като сатанински кукловод?
В скръбта си разсъждавах, че може би е бил самият Луцифер, защото кой друг би причинил болест на съпругата ми и после толкова ловко бе режисирал събитията, които последваха? Наистина ли вярвах в Дявола? В онзи момент — да, или поне в присъствието на злото.
Има ли нещо по-неосезаемо от злото? Измъченото ми съзнание размишляваше върху този въпрос, давайки ми миг на облекчение от скръбта. Щом Господ съществува, тогава защо не и Дяволът? Наистина ли доброто може да съществува без злото? Възможно ли е Господ да съществува, без да има Дявол? И кое е било първичното, защото винаги страхът от злото е подхранвал религията, а не Господ.
Теологът в мен надделя. Страх и религия. Религия и страх. Двете се преплитат в историята на човечеството и са катализаторът за повечето жестокости, извършени от човека. Страхът от злото подхранва религията. Религията подхранва омразата. Омразата подхранва злото, а злото подхранва страха сред масите. Това е сатанински кръг и ние сме играчки в ръката на Дявола.
Вторачих се в небето и мислите ми се върнаха към предсказанието на маите. В делириума и мъката си, аз се запитах дали присъствието на злото дирижира гибелта на човечеството.
И после ми хрумна нещо друго. Вероятно Господ наистина съществуваше, но бе предпочел да играе пасивна роля в човешкото битие и ни бе дал средство да определяме съдбата си, но през цялото време е позволявал на злото да упражнява по-активно влияние върху нас, за да подложи на изпитание решителността ни и да провери способността ни, докато кандидатстваме за живот в отвъдното.
Мария ми бе отнета, погубена в разцвета на силите си. Може би в това безумие имаше логика. Може би се доближавах до истината — пътя към спасението на човечеството.
Проклех Дявола, вгледах се с насълзени очи в звездите и се заклех в душата на любимата ми, че нито раят, нито адът ще ме спрат да разкрия загадката на предсказанието на маите.