Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Въпреки свръхмодерната технология на самолета стомахът на Барбие се свиваше от страх. Някъде отпред имаше ескадрила руски изтребители, които може би носеха ядрени оръжия. Докато ъгловатата форма на „Ф-22“ намаляваше до минимум вероятността да бъде засечен от радари, руският му двойник се обвиваше в облак от плазма, която отслабваше отразените радарни сигнали. Откриването на врага нямаше да е лесно.
— Дървосекач до Снежанка. Снежанка, обади се — чу се повикване от военновъздушната база Елмендорф.
— Лошата вещица, САККО, е открила джуджетата. Изпращаме координатите.
— Прието.
Барбие се вторачи в осеяното с разноцветни светлини табло. Информацията се предаваше едновременно до седмината пилоти на „Ф-22“ във формацията.
Сините кръгчета представляваха американските изтребители. От северозапад се приближаваха девет червени триъгълника — летяха ниско над водата.
Барбие натисна един от лостовете и всяка цел бе обозначена с бяло кръгче с цифра.
Самолетът му носеше четири ракети със среден обсег въздух-въздух, реактивно оръжие, способно да пробие двуметрова бетонна стена, и „Сайдуиндър“, ракета търсач, която се прицелваше в мишени, намиращи се под ъгъл деветдесет градуса от изтребителя.
На екрана се появи думата „СТРЕЛЯЙ“. Барбие докосна копчето и прошепна:
— Приятно плуване, копеле.
Всеки от седемте „Ф-22“ изстреля залп от ракети, които полетяха към целите си със скорост две хиляди метра в секунда.
Изтребителят се спусна надолу.
Предупредителната система светна и сърцето на командира на руската ескадрила подскочи. В ушите му отекна звуковата аларма на борда. Тялото му се обля в пот. Той мигновено се отдели от формацията. Не можеше да определи откъде идва атаката. Погледна радара и изтръпна от ужас, когато видя как съседният изтребител пламна като огнено кълбо.
Алармата се превърна в оглушителен звън. Руският пилот се вторачи ужасен в радара и се опита да проумее факта, че неизвестно как преследвачът е станал преследван.
След секунда американската ракета въздух-въздух проби корпуса на самолета му и го изпрати в небитието.
Под пирамидата на Кукулкан
Чичен Ица
Мик и Доминик вървяха хванати за ръце в извънземния космически кораб.
В подобния на тунел коридор беше топло и тъмно. Единствената светлина беше луминесцентният син блясък някъде отпред. Подът, стените и високият десет метра таван бяха голи, гладки и направени от лъскав матов полимер.
Мик спря, допря лице до тъмната, подобна на стъкло стена и се опита да види през нея.
— Мисля, че зад тези стени има нещо. — Той се обърна към Доминик, която го гледаше ужасена. — Добре ли си?
— Добре ли? — Тя се усмихна нервно. Устните й трепереха. — Не, не съм добре от деня, в който се запознах с теб. Но поне… Добрата новина е, че не си луд. Това означава ли, че всички ще умрем? — И се разплака.
— Не се страхувай. Този кораб е на Кукулкан или на добрите хуманоиди.
— Как ще се измъкнем оттук?
— Корабът трябва да е заровен точно под пирамидата на Кукулкан. Вероятно има таен проход, който води нагоре, към храма. Ще намерим изход, но първо трябва да измислим как да предотвратим сбъдването на предсказанието за гибелта на човечеството.
Той я поведе към дъното на коридора, където имаше голямо помещение във формата на луковица. Овалните стени излъчваха слаба синя светлина. В средата на сводестия таван имаше тунел, широк метър и половина — издигаше се право нагоре като комин и изчезваше в мрака високо над главите им.
До отвора имаше огромен предмет с формата на вана — лъскав правоъгълник от кафяв гранит, дълъг два и широк и дълбок един метър. Докато Мик и Доминик се приближаваха, пред гранитната вана се появи червено сияние, което постепенно започна да се усилва.
Мик отвори широко очи, като видя редиците светещи йероглифи.
— Това е послание, написано от маите киче.
— Можеш ли да го преведеш?
— Мисля, че мога. — Мик потрепери. — В началото се представя авторът — същество, чието име в превод означава Пазител.