Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Черният Олшански замък
Черният Олшански замък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният Олшански замък

Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:

Уладзимир Караткевич е сред най-популярните писатели на Белорусия, той е един от творците, които създават облика на националната белоруска литература. През 25-годишния си творчески път е написал редица творби, станали широко известни в родната му страна и далеч зад пределите й. Започва писателската си дейност като поет, по-късно пише драми, сценарии, разкази, повести и романи. Особено популярни са повестите му „Кестенови листи“, „Чозения“, романите му „Христос слезе в Гродно“, „Класовете на нашата нива“.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 148
Перейти на страницу:

— Колко има да чакаме? — обади се този път Вячорка.

— Никого не карам да чака, Микола Чесевич.

Хилински мълчаливо докосна лакътя ми.

— Трябва да се появят всеки миг. Стига да не греша — шепнешком отвърнах аз.

— Ето ги — почти изсъска Мултан, — мярна се нещо.

Вляво на галерията наистина като че нещо се мярна, размърда се. Сетне едва доловими за окото заплуваха надясно две неясни сенки: тъмна и по-светла.

— Те са — сподавено прошепна Хилински.

Това наистина учудваше, поразяваше, можеше до смърт да изплаши някой неподготвен човек.

Движат се… Движат се. Дворът е облян в призрачна светлина. Просветват стените и кулите, които сега са с цвят на обгоряло и напрашено желязо. И две черни стени; особено лъскавочерна е тъмнината на галерията, а сред тази тъмнина се движат двете привидения. Светлата фигура, тъмната, отделени с тясна ивица светлина от околния мрак.

— Не мърдайте!

Втурнах се почти бегом към десния вход за галерията, изтичах горе и тръгнах срещу неясните смътни сенки.

По-близо… По-близо. И изведнъж те изчезнаха. Точно до мен. Не привидения, а просто две петна, които станаха невидими.

— Изгубиха се — дочу се от двора гласът на Шчука. — Но ти си осветен от нещо, Антоне.

Вдигнах глава и замрях, почти заслепен.

От кулата на костьола, от диска на часовника, върху мен, върху лицето ми бликаше сноп светлина, ярък синкав лъч.

— Елате! Бързо.

Дочух тропот на крака. След минута всички бяха на галерията.

— Погледнете ей там! — посочих им аз.

— Какво е това? — заслепеният Шчука запримигва. — Какво е това там?

— Досещам се какво е — обади се Хилински.

— Часовникът — заявих аз, — онзи старовремски часовник. Дневният циферблат е неподвижен с движещи се стрелки, а по-големият, месечният циферблат с подвижен. Той е зад неподвижния дневен. И се върти, макар и безредно, защото не е напълно реставриран. А под него има неподвижна стрелка… И неподвижни фигури на светци.

— Какво от това? — запита Мултан.

— Органистът и ксьондзът ми казаха, че, кой знае защо, там има цяла система от мощни огледални отражатели… В определени дни лунен лъч попада върху тях. Тогава по галерията тръгва тъмна сянка от неподвижната стрелка, а след нея светла „сянка“, отражение от огледалата.

— Това било то — продума Вячорка. — Бабини деветини.

— Колко си глупав — тросна му се потиснатият Змагител и сетне се обърна към мен: — И ти не си по̀ стока. Защо ти беше да разрушаваш такава приказка, да унищожаваш такава красота. На кого беше изтрябвало това обяснение!

И аз съжалявах, че бях дал възможност да се изяви проклетият белоруски реализъм.

Девета глава

Цинизъм, смъртна присъда заради смъртта на една душа от три и свещеното величие на един осквернител на останки

Най-сетне вдигнахме една от плочите „под кораба“. Това беше на следния ден след покушението.

Всички мои вчерашни приятели дойдоха да помагат, довтаса и ксьондзът: Беше с обикновени износени дрехи, носеше кирка; колкото и да е чудно, това му отиваше.

И тогава възникна първата разлика с моите нощни кошмари. Под плочата нямаше отвор, той беше засипан, дори затрупан с натрошени тухли, с камъни, с мазилка и… с бетонни късове, от които стърчеше арматура.

Шчука се захласна от радост, като ги видя.

— Какво толкова се радваш? — запитах го аз.

— Ами защото пътят е верен. Впрочем пътят бе посочен от теб.

С него дойдоха още някакви двама цивилни мъже.

— Е, какво сега? — запита той едного от тях.

— Ами какво. Нека копае — отвърна той.

— Наистина. Това е като венец на неговите догадки, на всичко преживяно от него.

Изгребвахме, по-точно изтръгвахме тази по-късна кора, затъкнала гърлото на стария отвор.

Най-сетне зейна черна, малко наклонена бездна.

Взех фенерчето и се заспусках по проядените от времето стъпала. С мен тръгнаха Сташка (след онзи случай със затрупването вече знаех, че е празна работа да я раздумвам), Шчука, Генка Седун, Шаблика, единият от непознатите и ксьондзът.

Сенките от главите ни подскачаха по зидовете, по ниските полукръгли сводове. Стъпалата бяха стръмни, направо човек да си строши врата.

На пет метра под входа се спрях и посочих наляво.

— Ето, вижте, зидали са. При това сравнително наскоро. Ние няма да рушим този зид. Мисля, че това не е вече наша работа. А ваша.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)