Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— А съвременните им постъпки?
— Хайде, ставайте, момчета. Време е — каза Шчука.
Сбогувахме се с експедицията и заслизахме надолу.
Мълчахме, не ни се говореше повече след преживяното и премисленото.
— А все пак без твоя ум имаше доста да се блъскат — каза Хилински, като положи ръка върху рамото ми. — Без разшифроването на онази лента.
— Без първата тревога, която вдигна клетият Марян.
— Сега вече ще разкрият всичко. Сега е лесно.
Луната, която вече се спускаше към залез, обливаше костьола с безбрежна и много тъжна светлина, черната грамада на замъка изглеждаше не толкова потискаща. В тази светлина не беше и толкова черен, сякаш беше придобил синкав оттенък.
— Хайде да минем през двора на замъка — неочаквано предложих аз.
— Че защо? — запита Мултан.
— Току-виж дамата и монахът…
— Ама ти вярваш ли в тия глупости? — учуди се Шчука.
— Вярвам ли, не вярвам ли, заради това не ще мога да си замина оттук съвсем спокоен. Знам, че е невъзможно да има привидения. Но нали ги видях сочите си.
— Да вървим — тихо продума Хилински.
Знаех, че само той не изпитваше скептично недоверие (както Шчука, Велинец и Шаблика), притежаваше поетичната дарба да вярва, желание да вярва в невероятното (както и Змагител), а Мултан и Вячорка суеверно вярваха. („Много е възможно. Янка Целюк веднъж ги видял, пък и аз видях нещо такова.“)
Само той изпитва доверие към мен, незасегнато от никакви съображения и условности. Доверие, което преди всичко се стреми да провери какво става в действителност.
Доверието, което е основа на всякакъв научен и практически напредък. Онова доверие, което не позволи на Марин Геталдич да се подиграва на опитите на Марк Антоний де Доминис (Маркантон Господнетич) с лещите и с геометричната оптика; на Галилей да се усъмни в научната добросъвестност на двамата (чак до разгадаването от двамата на „божия мост“, на „портата към онзи свят“ — дъгата), да продължи изследванията им и най-накрая да създаде усъвършенствувания телескоп.37
Хилински вярваше и знаеше, че щом говоря така, значи, „има нещо, а какво — трябва да се провери“.
Нашата компания, която тъкмо навлизаше в тъмния тунел на портата, очевидно отстрани много напомняше „Нощната стража“ на Рембранд. Потомци на кокалестите морски завоеватели, малко натежали граждани с претенции за войнственост и мъжественост (пред хубавиците, които ги гледат през пролуките на кепенците).
Дворът, облян в светлина, тъмните галерии, тежките грамади на кулите ни накараха да замлъкнем и да вървим все по-бавно, сетне съвсем да се спрем.
Само Шчука, сритал някаква консервена кутия, се ядоса:
— Трябва да му извием врата на тоя Олшански, разбира се, на тукашния, задето е напълнил двора с боклуци. Да плати глоба тоя хитрец. И то не от колхозния джоб, ами от своя. Тогава да го видим.
Другите стояха мълчаливи. Нищо не се забелязваше.
— Хайде, къде са ти „привиденията“? — иронично запита старшина Велинец.
Погледнах часовника си и вдигнах поглед към небето.
— Ако догадката ми е вярна — трябва да се появят днес или утре.
— До утре да ги чакаме? — запита той. — Ето човек, който с неговото търпение е трябвало да ни стане колега.
— Почти ви станах — измърморих аз, — но нищо хубаво не излезе от това.
37
Марин Геталдич (1568 — 1621) — прочут сръбски математик, астроном и физик; Марк Антоний де Доминис (1560 — 1624) — известен хърватски обществен деец и учен, умрял в подземията на инквизицията. — Б.а.