Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Той се изправи.
— Наистина нямам какво повече да кажа по темата. Освен това: ти ще си го получиш. Ти, Джери, шибаният мистър Високи сгради. Това е едно от правилата в живота. Всички ние си го получаваме. Всичко е само въпрос на време.
След като тръсна това, той се обърна и залитна. Не стигна много далеч, тъй като шестте уискита, които обърна, го хванаха и той политна право към един келнер с поднос храна. Подносът се разби на пода, келнерът се плъзна към една маса, а Питърсън се строполи, удряйки се в тезгяха. След секунди на сцената се появи оберкелнерът. Помогна на Питърсън да се изправи, усети миризмата в дъха му и започна да го блъска към вратата. Аз хвърлих на масата малко пари и ги застигнах във фоайето. Оберкелнерът стискаше Питърсън за ръката, опитвайки се да го задържи във вертикално положение.
— Може ли да ви помогна? — предложих услугите си.
— Той с вас ли е? — попита ме оберкелнерът.
— Боя се, че да.
— Добре, явно е пиян и искам да се измете от тук. Вие можете ли да шофирате?
— Пих само Перие — можете да проверите при келнерката си.
— Тогава ви предавам отговорността да го заведете у тях. И утре, когато изтрезнее, му кажете, че тук вече няма място за него. Завинаги.
Той ми подаде Питърсън. Аз го сграбчих за ръката, изведох го през вратата и го насочих към паркинга.
— Къде са ти ключовете от колата?
— Мамка ти — изпелтечи той.
Стиснах го по-здраво и със свободната си ръка го опипах бързо. После бръкнах в левия джоб на сакото му и извадих ключовете. Бяха на ключодържател с емблемата на БМВ.
— Какъв цвят е колата ти? — попитах го.
— Черна!
— Къде си я паркирал?
Той посочи към далечния ъгъл на паркинга.
— Там.
— Страхотно — изсумтях аз и го поведох да търсим БМВ-то.
Слънцето беше залязло, паркингът бе изненадващо огромен, а уличното осветление беше слабо, така че търсенето на черното БМВ се оказа изморителна работа. Особено с пиян човек, когото се налагаше да направлявам. Питърсън се носеше непоследователно насам-натам и постоянно се блъскаше в брони и капаци. Когато си одраска пищяла в едно волво, той ме заплаши:
— Ако направиш това отново, ще те цапардосам.
— Хайде, хайде — подканих го аз и го хванах за колана, — колкото по-скоро стигнем до колата, толкова по-скоро ще се прибереш у дома.
След пет минути залитане през препятствията на паркираните коли най-накрая стигнахме до БМВ-то. Но когато облегнах Питърсън о вратата и се наведох да я отключа, чух зад себе си глас:
— Виж какво ще ти кажа, партньоре — всички ние ще го закараме обратно.
Обърнах се, без да пускам Питърсън. Зад мен стояха двама тъмни, едри типове. И двамата бяха с бейзболни шапки и слънчеви очила. И двамата носеха пистолети. За секунди пистолетите се насочиха към нас. Когато се опитах да изкрещя, усетих нещо студено и метално да опира о главата ми. Това беше малък деветмилиметров пистолет, насочен директно към лявото ми слепоочие.
— Ако бях на твое място, щях да млъкна, по дяволите — изсъска Главорез Номер Едно с южняшки акцент. Грабна ми ключовете и ги подхвърли на Главорез Номер Две. После насочи пищова си към сърцето на Питърсън, но уискито беше размътило мозъка на Тед толкова лошо, че той всъщност не разбираше какво става. Главорез Номер Две отключи задната врата, напъха Питърсън вътре, после седна до него на задната седалка и подхвърли ключовете на Главорез Номер Едно. Той ме поведе към шофьорската врата, отвори я и ми нареди да вляза вътре. Когато Главорез Номер Две насочи пистолета си към мен, Главорез Номер Едно заобиколи бързо до другата предна врата и влезе. После ми подхвърли ключовете в скута и каза:
— Карай.
— Ако искате парите ми, вземете ми парите — смънках аз. — Само ни оставете…
Не можах да довърша изречението. Главорез Номер Едно отново мушна дулото на пистолета в слепоочието ми — но този път така, че да ме заболи.
— Ако искаш незабавна мозъчна хирургия, продължавай да дрънкаш.
— Добре, добре промърморих ужасен.
— Сега подкарай шибаната кола.
Сложих ключа на стартера и го завъртях. Моторът запали от първия път, включих на първа и подкарах към изхода на паркинга. Главорез Номер Едно махна пистолета от главата ми, но го държеше готов в скута си. Поглеждайки в огледалото, аз видях как Главорез Номер Две също свали пистолета си. Не че му трябваше — Питърсън се беше проснал на задната седалка в дълбок алкохолен унес.