Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Лицето на момичето се изостри от внезапен интерес.
— Вие от полицията ли сте? — попита тя и прибави с надежда. — Скотланд Ярд?
За момент Сейнт Джеймс си помисли колко лесно би се справил, ако бе взел Линли със себе си. Но при това положение се задоволи само да извади визитката си и да й я подаде.
— Това е частна молба — каза той.
Момичето погледна картичката и я прочете, като мърдаше беззвучно устни. Накрая я обърна, сякаш на гърба й можеше да има напечатана още информация.
— Убийство! — рече задъхано тя. — Сега ще видя дали ще мога да уредя нещо с господин Малвърд. — Натисна три бутона на таблото и пъхна картичката в джоба си. — Просто в случай, че имам нужда от вас — рече момичето и му намигна.
Десет минути по-късно в приемната влезе един мъж и бутна тежката тапицирана врата зад гърба си. Представи се като Стивън Малвърд, протегна ръка за кратък поздрав и подръпна ухото си. Носеше бяла лабораторна престилка, която стигаше до под коленете му и привличаше вниманието към това, което носеше на краката си. Сандали, вместо обувки, и шарени чорапи. Осведоми, че е много зает и може да отдели само няколко минути, ако господин Сейнт Джеймс би дошъл насам…
Той закрачи енергично към сърцето на сградата. Докато вървеше, косата му, която стърчеше на всички посоки като телена четка, подскачаше, а престилката му се развяваше като мантия. Забави крачка само когато забеляза походката на Сейнт Джеймс, но дори тогава погледна обвинително дразнещия окото крак, сякаш той му отнемаше ценни секунди от работното време.
Повикаха асансьора в края на коридора с административните кабинети. Малвърд не каза нищо, докато не поеха към третия етаж на сградата.
— През последните няколко дни тук беше истински хаос — рече той. — Но се радвам, че дойдохте. И аз си мислех, че има нещо повече от това, което чухме отначало.
— Значи си спомняте Мик Камбри?
По лицето на Малвърд неочаквано се изписа недоумение.
— Майкъл Камбри? Но тя ми каза… — Той направи безцелен жест по посока на приемната и се намръщи. — За какво става дума?
— Човек на име Майкъл Камбри е посещавал „Изпитване на проекти“, Двадесет и пети отдел, неколкократно през последните месеци. Беше убит в петък.
— Не съм сигурен, че мога да ви помогна — каза объркано Малвърд. — Двадесет и пети обикновено не е мой отдел. Поех го само временно. Какво точно желаете?
— Всичко, което вие или който и да било друг може да ми каже за причината на посещенията му.
Вратите на асансьора се отвориха. Малвърд не излезе веднага. Изглеждаше така, сякаш се опитва да реши дали да говори със Сейнт Джеймс, или просто да го отпрати и да се върне към работата си.
— Тази смърт има ли нещо общо с „Айлингтън“? С някой продукт на „Айлингтън“?
Сейнт Джеймс осъзна, че това е напълно възможно, макар и не по начина, но който очевидно си мислеше Малвърд.
— Не съм сигурен — рече Сейнт Джеймс. — Точно затова дойдох.
— От полицията ли сте?
Сейнт Джеймс извади още една визитка.
— Съдебна медицина.
Малвърд изглеждаше умерено заинтригуван от тази информация. Изражението му показваше облекчението, че поне говори с колега.
— Да видим какво можем да направим — каза той. — Насам.
Той поведе Сейнт Джеймс по застлания с линолеум коридор, който с нищо не наподобяваше приемната и административните кабинети по-долу. От двете му страни имаше лаборатории. Вътре на високи столчета пред работни плотове, които времето, местенето на тежки апаратури и излагането на химикали бяха избелили от черно до сиво, работеше техническият персонал.
Малвърд кимна пътьом на колегите си, но не каза нищо. По едно време извади график от джоба си, погледна го и изруга. След това ускори крачка, мина покрай количка за чай, около която се бе събрала за следобедна почивка групичка от персонала, и отвори една врата във втория коридор.
— Това е Двадесет и пети — рече той.
Стаята, в която влязоха, беше голяма правоъгълна лаборатория, ярко осветена от дълги флуоресцентни лампи по тавана. Поне шест инкубатора стояха на известно разстояние един от друг по плота до стената. Между тях имаше разпръснати центрофуги — някои отворени, други затворени, трети работещи с леко жужене. Между микроскопите стояха дузини измервателни уреди за киселинност и навсякъде в шкафчета със стъклени врати имаше химикали, стъкленици, колби, епруветки и пипети. Застанали сред всичките тези снаряжения на науката, двама лаборанти записваха оранжевите цифри, които примигваха на един от инкубаторите. Трети работеше върху култури, покрити с капак, за да ги запази от заразяване. Други четирима гледаха в микроскопи, а пети приготвяше комплект проби върху предметни стъкла.