Неочаквано възмездие

— Извинете. Човек свиква да отговаря автоматично. — Тя придърпа към себе си голяма книга. — Имате ли уговорена среща?

— Значи хората, които идват тук, обикновено имат уговорени срещи?

Тя подъвка замислено за момент и го огледа от глава до пети, сякаш търсеше скрито значение в думите му.

— Обикновено — рече тя. — Точно така.

— Значи никой не идва да купува?

Дъвката пукна в устата й.

— Продажбите се извършват на други места. Никой не идва тук. От време на време има по някоя поръчка по телефона, но не е като в аптека.

Сейнт Джеймс извади сгънатите материали и снимката на Мик Камбри от джоба на сакото си и й я подаде. Ръката му се допря до ноктите й, наподобяващи тези на хищна птица. Блестейки като мокри, те драснаха леко кожата му. На нокътя на безимения си пръст беше залепила мъничка златна нота като странно бижу.

— Този мъж имал ли е среща с някого тук? — попита той.

Тя се усмихна, когато сведе очи към снимката.

— Идвал е тук, да.

— Скоро ли?

Тя потропа с нокти по бюрото, докато мислеше.

— Хмм. Това е малко трудно да се каже. Май че преди няколко седмици.

— Знаете ли е кого се е срещнал?

— Името му?

— Мик… Майкъл Камбри.

— Нека да проверя. — Тя отвори книгата на бюрото си и прегледа няколко страници — действие, което й позволяваше да покаже ноктите си в най-добрата им светлина, понеже всеки път, когато обръщаше някоя страница, използваше различен пръст, за да проследява колонката от имена и часове.

— Дневник на посетителите? — попита Сейнт Джеймс.

— Всеки се разписва при влизане и излизане. Нали разбирате, заради сигурността.

— Сигурността ли?

— Тук се изследват лекарства. Трябва много да се внимава. Излезе нещо ново и всички в Уест Енд нямат търпение да го опитат с алкохол още същата вечер. А, ето го! Записал се е за „Изпитване на проекти“, Двадесет и пети отдел. — Тя прелисти още няколко страници назад. — Ето го пак. Същият отдел по същото време. Точно преди обяд. — Момичето прегледа още няколко месеца. — Бил е доста редовен.

— Винаги за същия отдел?

— Така изглежда.

— Мога ли да говоря с началника на този отдел?

Тя затвори книгата и го погледна със съжаление.

— Не е лесна работа. Нали разбирате, нямате уговорка. А и горкият господин Малвърд носи на гърба си два отдела наведнъж. Защо не си оставите името? — И сви с безразличие рамене.

Но Сейнт Джеймс нямаше намерение да се остави да го отпратят толкова лесно.

— Този човек, Мик Камбри, е бил убит в петък вечерта.