Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

А същевременно имаше хора — и тя го знаеше, — които можеха да получат транспорт във всеки един момент, сякаш чрез някаква мистична тайна, сякаш по добрата воля на някаква сила, която не биваше да се поставя под въпрос или да се обяснява. Това бяха хората, на чиито отношения с Къфи Мийгс се гледаше като на някакво непознаваемо, мистично вероучение, което наказва наблюдателя само заради греха, че е погледнал, така че хората държаха очите си затворени, уплашени не от невежеството си, а от знанието. Знаеше, че сделките се правят, когато тези хора продадат една стока, наречена „транспортни връзки“ — термин, който всички разбираха, но никой не смееше да определи точно. Това бяха хората със специалните извънредни влакове, хората, които можеха да отменят редовните й влакове по разписание и да ги изпратят до всяка точка на континента, която им хрумнеше да дамгосат с вуду печата си — печат, който изместваше всеки договор, собственост, всяка справедливост, разум и живот, печат, който оповестяваше, че „общественото благоденствие“ изисква непосредственото спасяване на точно тази точка. Това бяха хората, които изпращаха влакове в помощ на братята Смадър и техните грейпфрути в Аризона, в помощ на фабрика във Флорида, която произвеждаше флипери, в помощ на ферма за коне в Кентъки, в помощ на „Асошиейтед стийл“ на Орън Бойл.

Това бяха хората, които сключваха сделки с отчаяни индустриалци за транспорт на стоките, събиращи прах в складовете им, или — ако не получеха процента, който искаха — сключваха сделки да купят стоките, след като фабриката затвори, при разпродажбата след банкрута, на една десета от цената, и да ги изпратят по най-бързия начин с внезапно появили се товарни вагони към пазари, където други подобни търговци чакаха мършата. Това бяха хората, които кръжаха над фабриките и чакаха последния дъх на някоя пещ, за да налетят върху оборудването и изоставените площадки, върху изоставените коловози, върху товарните влакове с недоставени стоки — те бяха нов биологичен вид, бизнесмени — улични бандити, които оставаха в даден бизнес само за по една сделка, които нямаха ведомости за заплати, нямаха задължения, имоти, оборудване, чийто единствен актив и единствена инвестиция беше стоката, наречена „приятелство“ Това бяха хората, които се описваха в официалните речи като „прогресивните бизнесмени на нашата динамична епоха“, но които хората наричаха „връзкарчетата“ — видът включваше много породи: „транспортни връзкари“, „стоманени връзкари“, „петролни връзкари“, „връзкари за вдигане на заплатите“, „връзкари за спиране на присъди“ — хора, които бяха динамични, които се стрелкаха насам-натам из страната, когато никой друг не можеше да мръдне, хора, които бяха активни и безмозъчни, но активни не като животни, а като нещо, което се храни, расте и движи, черпейки сили от неподвижни трупове.