Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
„От какво могат да се оплачат сега? — чуваше тя гласа на Хю Акстън в ума си. — Че Вселената е ирационална? Ирационална ли е?“
Тя седеше и гледаше картата, с безстрастен и строг поглед, сякаш единствената възможна емоция пред внушителната сила на логиката беше уважението. Виждаше в хаоса на един загиващ континент — точното, математическо изпълнение на всички идеи, които хората бяха поддържали. Не бяха пожелали да разберат, че тъкмо това искаха, не бяха пожелали да видят, че имат властта да желаят, но не и да подменят истината, и затова бяха постигнали желанието си буквално, до последната кървава запетайка. Какво си мислеха сега тия защитници на нуждата, тия състрадателни развратници, питаше се тя. На какво разчитаха? Тези, които някога се хилеха глупаво и разправяха „не искам да унищожавам богатите, само искам да прибера малко от техния излишък, за да помогна на бедните, съвсем малко, дори няма да го усетят“, а после бяха се троснали: „Магнатите могат да издържат да дават, натрупали са достатъчно, за да им стигне за три поколения“, после ревяха „Защо трябва хората да страдат, при условие, че бизнесмените имат запаси за година напред?“, а сега пищяха: „Защо трябва да умираме от глад, докато някои хора имат запаси за седмица напред?“ На какво разчитаха?
— Трябва да направиш нещо! — викна Джеймс Тагарт.
Тя се обърна към него.
— Аз ли?
— Това е твоята работа, твоят отдел, твой дълг е!
— Кое?
— Да действаш. Да вършиш.
— Какво?
— Откъде да знам? Това е твоят изключителен талант. Ти си по действието.
Тя го погледна; твърдението беше толкова необичайно проницателно, но и толкова чудовищно неудачно. Изправи се.
— Това ли е всичко, Джим?
— Не! Не! Искам обсъждане!
— Ами давай.
— Ама ти не си казала нищо?
— Нито пък ти.
— Но… Искам да кажа, че има практически проблеми за разрешаване, които… Например каква е тая история с последните ни запаси от нови релси, изчезнали от склада в Питсбърг?
— Къфи Мийгс ги е откраднал и продал.
— Можеш ли да го докажеш? — тросна се отбранително той.
— Оставили ли са твоите приятелчета някакви средства, методи или правила за доказване?
— Тогава не говори за това, не теоретизирай, трябва да работим с факти! Трябва да работим с фактите такива, каквито са днес… Искам да кажа, че трябва да сме реалисти и да приложим някакви практически средства, за да защитим запасите си при настоящите условия, не при недоказуеми предположения, които…
Тя се разсмя. Ето я формата за безформеното, мислеше си, ето го метода в съзнанието му: искаше тя да го защити от Къфи Мийгс, без да признава съществуването на Мийгс, да се бори с него, без да го признава за реално, да го победи, без да пречи на играта му.
— Какво е толкова смешно, по дяволите? — ревна гневно той.
— Знаеш какво.
— Не знам какво ти става! Не знам какво ти има… през последните два месеца… откакто се върна… Никога не си била толкова неразбрана!
— Ама Джим, аз дори не съм се карала с теб през последните два месеца.
— Точно това имам предвид! — той се овладя бързо, но не достатъчно, за да пропусне усмивката й. — Така де, исках да поговорим, исках да знам твоя възглед за положението…