Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Не бих се захванал с това дело, освен ако не накараш мъртвеца да стане и да я посочи с пръст. — Анстед се усмихна. Съвършените му зъби блеснаха на загорялото му лице. Уолт стоеше пред следващия главен прокурор и двамата го знаеха.
— Случаят може да остане нерешен — предупреди го Уолт, отново криейки радостта в гласа си.
— Страхотна игра — отбеляза Анстед, като вдигна стика си, но изгледа Уолт в очите с известно подозрение. Беше доловил облекчението му.
— Страхотна игра — повтори Уолт.
46.
Шерифът бе съсредоточил цялото си внимание върху малката дървена къщурка пред себе си.
Тя бе една от дванайсетте къщи в квартал, датиращ от 80-те, и бе изработена от трупи, имаше горскозелени первази и асфалтови покривни плочи. До входната врата стояха два планински велосипеда, заедно с чифт работни ботуши и кучешка паничка. Фордът бе паркиран на алеята. Домът на Лиза беше отляво — очарователна къщичка с редица от дървени цветя на моравата отпред, които бяха боядисани в основните тонове. Между две от цветята бе опънат малък брезентов транспарант, на който пишеше: Детска градина „Алтурас“. Когато не се грижеше за дъщерите му, тя водеше детската градина.
Уолт не виждаше къщата на Лиза. Той едва съзираше и тази на Фанчели. Вместо това, седнал в колата си до мълчаливия Брандън — чиято ръка бе поставена в превръзка през рамото — Уолт забелязваше само ужаса, на който бе станала свидетел Лиза; чуваше ударите на рамката на леглото в стената, както ги бе чула тя; повдигаше му се, както беше станало с нея.
— Той едва ли ще ни създава проблеми, как мислиш? — рискува да се обади Брандън.
— Имаме нужда от него.
— Как така?
— Нашата свидетелка Маги Шарп твърди, че пикапът му е бил там онази нощ.
— И сега това акция ли е, или не?
— Съжалявам, че те разочаровах.
— Какво става, шерифе?
— Трябва да действаме внимателно.
— И аз съм тук, защото…?
— Защото ти харесва.
— Вярно е.
— А аз имам заповед за обиск, която се налага да изпълня. Само че засега ще трябва да я изпълним, без той да разбере какво става. Нека си мисли, че е заради перата.
— Значи засега се оглеждаме за явни неща.
— Точно така.
— За което имам грижата аз.
— Започваш да схващаш — каза Уолт.
— А ти ще го омайваш с приказки.
— Ще се постарая.
— Ами ако не се стигне дотам? Ако вземе да драсне?
— Не можем да си го позволим — възрази Уолт. — Точно затова сме тук. Точно затова сме ти и аз вместо някой друг. Не бива да го уплашим. Не бива да му позволим да узнае истинската причина, поради която сме дошли, нито коза, който можем да изиграем. Това не е арест. Имаме късмет, че го открихме. Ти си единственият, на когото имам доверие, че ще изпълни това както трябва. Другите, след като са наясно с престъплението, може да позволят на чувствата да вземат връх.
— Разбирам.
— Затова, като влезем, запази спокойствие.
— Въпреки факта, че този е първокласен мръсник и нищо не би ми харесало повече от това, да направя ареста му колкото се може по-неприятен. Например да му изкълча едно-две рамена — подсмихна се Брандън.
Както във всички участъци, хората на Уолт понякога използваха номера със съпротивата при задържане. Изливаха негодуванието си от системата върху заподозрените, като се стараеха арестът да е възможно най-болезнен, защото системата явно се отнасяше твърде меко с тях: затвори с телевизия и прясна храна; по един час дневно на открито, гимнастически уреди. Някои от заподозрените заслужаваха да гният в карцера и всички го знаеха. Заместник-шерифите, извършващи ареста, смятаха за свой дълг да накажат престъпника до границите на допустимото, а понякога и мъничко отвъд тях.
— Не и този път, Томи.
— Ясно.
— Ти си единственият, на когото имам доверие.
— Разбрах.
Брандън пое задната страна на къщата. Заобиколи откъм далечния край, оглеждайки за прозорци без мрежи, докато отиваше да покрие вратата. Застана на ъгъла, на няколко крачки от нея, но така че да има изглед и към един прозорец, който би могъл да послужи за измъкване. Цъкна веднъж с радиото.
Уолт, който чакаше край предната врата, чу сигнала и почука, а секунда по-късно натисна и звънеца. Ууд Ривър Вали не беше място, където жителите надничаха навън, преди да отворят. На прага застана едно красиво момиче. Носеше свободна риза, която скриваше фигурата й.