Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
… Не мисля, че сте забравили — гласеше писмото. — Вие единствен проявихте интерес към него — интерес, който надживя моя разказ, макар да си спомням добре, че не искахте да се съгласите с това, дето той се бе подчинил на съдбата. Вие предсказвахте катастрофа; скука и отвращение към придобитата слава, към задълженията, с които съм се нагърбил, към любовта, предизвикана от жалостта и младостта. Вие казахте, че добре познавате „такъв род неща“ — призрачното удовлетворение, което те дават, неизбежното разочарование от тях. Вие казахте също — припомням ви това, — че „да си дадеш живота за тях“ (под „тях“ се подразбираше цялото човечество с кафява, жълта или черна кожа) е все едно да си продадеш душата на някой „звяр“. Вие допуснахте, че „такъв род неща“ са поносими и трайни само ако почиват на твърдата вяра в истината на нашите расови идеи, в името на които е установен редът, моралът на етичния прогрес. „На нас е нужна тази опора — казахте вие. — Нужна ни е вярата в необходимостта и справедливостта на тези идеи, за да принесем в жертва своя живот с достойнство и съвсем съзнателно. Без това жертвата се явява само забвение, а пътят към нея не е по-лек от пътя към гибелта.“ С други думи, вие твърдяхте, че трябва да се сражаваме в редиците, иначе нашият живот не струва нищо. Възможно е! Кой ще знае това, ако не вие — казвам това без всякакво лукавство, — вие, който нахлухте самичък в едно-две забравени кътчета и успяхте да се измъкнете оттам, без да опърлите крилете си. Но същността е такава, че Джим не се интересуваше от цялото човечество, той имаше работа само със себе си и въпросът се заключава в това, дали той накрая не е стигнал до вяра по-могъща от законите на реда и прогреса.
Не твърдя нищо. Може би своето мнение ще изкажете вие — след като прочетете ръкописа. В края на краищата има много истина в простия израз „в сянката на облак“. Невъзможно е да се разгледа Джим ясно, особено поради това, че трябва да гледаме на него за последен път с очите на другите. Аз без ни най-малко колебание ви съобщавам всичко, което ми е известно за този последен епизод, който, както той обичаше да казва, „го накарал да се опомни“. Човек недоумява бил ли е благоприятен случай онова последно и задоволително изпитание, което Джим, изглежда, винаги е чакал, за да може после да изпрати вест за себе си до непогрешимия свят. Може би помните, че когато се разделях с него за последен път, той попита скоро ли ще ходя в родината и изведнъж извика подир мен:
— Кажете им!…
Почаках да се доизкаже и признавам, бях заинтересуван и обнадежден; но чух само:
— Не. Нищо!
И тъй, това беше всичко; и повече няма да има нищо — няма да има вест освен онази, която всеки от нас може да извлече за себе си от езика на фактите, често пъти много по-загадъчни от самото сложно подреждане на думите. Наистина Джим направи още един опит да се изкаже, но и този опит беше обречен на неуспех, както сами ще се убедите, ако погледнете сивкавия лист, приложен в този пакет. Той се е опитал да пише — виждате ли този най-обикновен почерк? И надслова: „Фортът Патусан“? Предполагам, че Джим е изпълнил намерението си да превърне своя дом в място за защита. Това беше великолепен план: дълбок ров, насип от пръст и върху него — ограда от колове; а по ъглите оръдия на платформи, защищаващи всяка от страните на четириъгълника. Дорамин се съгласил да му даде оръдията; и тъй, всичките му привърженици знаели, че има сигурно място, на което може да разчита верният сподвижник в случай на внезапна опасност. Всичко това говори за разумната му предвидливост, за неговата вяра в бъдещето. Онези, които Джим наричаше „моя народ“ — освободените пленници на шерифа, — били длъжни да се заселят в Патусан и да образуват отделен квартал; предполагало се, че техните колиби и малки парчета земя ще се намират зад стените на крепостта. А в крепостта той ще бъде пълен господар. „Фортът Патусан.“ Няма дата, както ще видите. Какво значение имат датата и денят? Невъзможно е да се отгатне на кого е искал да пише, когато е взел перото — на Щайн… на мене… на целия свят…, или това е бил само един безцелен, изплашен вик на самотен човек, сблъскал се със своята съдба. „Случи се нещо ужасно“ — бе написал Джим, преди да захвърли перото за пръв път; погледнете мастиленото петно, което прилича на връх на стрела под тези думи. След малко той отново се е опитал да пише и е надраскал с тежка, сякаш оловна ръка следната фраза: „Трябва сега веднага…“ Тук отново е пръснало мастило и той се е отказал от по-нататъшни опити. Повече няма нищо. Джим е видял широката пропаст, която не може да се запълни нито с поглед, нито с глас. Способен съм да разбера това. Той е бил надвит от необяснимото, надвит от собствената си личност — дар на онази съдба, която се опитвал с всички сили да подчини на себе си.