Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Браун силно се задъхваше.

— Измамник… Пусна ме… И ето аз в края на краищата приключих с него…

Той отново се задъха.

— … Изглежда, това нещо ще ме умори, но сега вече мога да умра спокойно… Вие… вие чувате… не знам вашето име… Бих ви дал пет лири, ако… ако ги имах… за такава новина… иначе да не се казвам Браун… — той се засмя отвратително — Джентълмена Браун.

Умиращият говореше всичко това с мъчително задъхване и пулеше в мен жълтите си очи; лицето му беше дълго, измършавяло, кафяво; той рязко повдигаше лявата си ръка, сплъстената червено-бяла брада достигаше едва ли не до скута му; мръсно, окъсано одеяло — покриваше краката му. Открих го в Банкок благодарение на енергичния Шомберг, съдържателя на хотела, който поверително ми каза къде да го търся. Очевидно някакъв скитник пияница — бял човек, който живееше с една сиамка сред туземците — бе сметнал за голяма чест да даде подслон на умиращия „джентълмен Браун“. Докато Браун ми говореше в жалката колиба, воювайки за всяка минута живот, сиамката с едрите си, голи крака и глупавото си, грубо лице седеше в тъмния ъгъл и унило дъвчеше бетел. От време на време ставаше, за да изгони от вратата кокошките. Цялата къщурка се тресеше, когато тя се движеше. Едно грозно, жълто дете, голо, с издут корем, което приличаше на малко езическо божество, стоеше до долния край на леглото и пъхнало пръст в уста, спокойно гледаше умиращия.

Браун говореше трескаво; но понякога невидима ръка го хващаше за гърлото и той ме гледаше безмълвно, с тревога и недоверие. Вероятно се боеше, че ще ми омръзне да чакам и ще си отида, а неговият разказ ще остане незавършен и той няма да успее да изрази възторга си. Браун навярно е умрял още същата нощ, но аз научих от него всичко, каквото е нужно.

Засега стига толкова за Браун.

Осем месеца преди това, като пристигнах в Самаранг, както обикновено отидох да навестя Щайн. На верандата, която гледаше към градината, ме приветствува плахо някакъв малаец и си спомних, че го бях виждал в Патусан в дома на Джим сред другите буги, които идваха вечер, разказваха неуморно за военните си подвизи и обсъждаха държавните дела. Джим веднъж ми го бе посочил като ползуващ се с уважение дребен търговец, който владее малък морски туземен кораб; този човек „се отличил при превземането на крепостта“. Като го видях сега, не се учудих особено, тъй като всеки търговец от Патусан, успял да се добере до Самаранг, неизбежно отиваше в дома на Щайн. Отговорих на приветствието му и влязох в къщата.

До вратата за кабинета на Щайн се натъкнах на друг малаец и познах в него Тамб Итам.

Веднага го попитах какво прави тук. Дойде ми наум, че Джим може да е пристигнал на гости. Да си призная, тази мисъл много ме зарадва и развълнува. Тамб Итам ме погледна така, сякаш не знаеше какво да каже.