Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Андрей изглеждаше толкова млад и сякаш изпълнен с енергия за двама. Пишеше си на компютъра, все едно току-що бе започнал, от време на време трескаво разлистваше записките си. Беше в редакцията от пет часа сутринта. Сега беше шест без петнайсет следобед, а не бе правил кой знае колко почивки.
— Какво ще кажеш, Андрей? Да излезем ли на по бира и нещо за капване, хем да обсъдим историята?
В първия момент Андрей сякаш не схвана въпроса, сетне обаче вдигна глава и вече далеч не изглеждаше толкова зареден с енергия. С лека гримаса взе да масажира рамото си.
— А… да… може би — поколеба се той.
— Приемам го за „да“ — рече Микаел. — Какво ще кажеш за „Народната опера“?
„Народната опера“ беше бар и ресторант на „Хурншгатан“ недалеч оттам. Привличаше немалко журналисти и хора с артистична нагласа.
— Само че… — отвърна той.
— Какво?
— Този портрет на търговец на предмети на изкуството от „Буковскис“, дето се качил на влак от Централната гара на Малмьо и така и не се върнал. Ерика смята, че ще е добре да влезе в броя.
— Боже, как те товари тая жена.
— Не мисля така. Но нещо не ми се получава. Става толкова засукано и сковано.
— Искаш ли да погледна?
— На драго сърце, но нека първо понапредна. Ще се срамувам до смърт, ако го зърнеш в този вид.
— Значи, ще изчакаме, но хайде де, Андрей, поне да излезем да хапнем. Ако трябва, после можеш да се върнеш да работиш — рече Микаел и погледна колегата си.
Дълго щеше да го помни в този вид. Андрей носеше сако на кафяво каре и бяла риза, разкопчана на шията. Изглеждаше като филмова звезда или във всеки случай като млад Антонио Бандерас, но още по-млад от обикновено и по-нерешителен.
— Май че все пак ще остана и ще въведа това тук в ред — поколеба се той. — В хладилника имам малко храна за микровълновата.
Микаел се замисли дали по силата на своята по-старша позиция да не нареди на Андрей да го придружи. Вместо това каза:
— Окей, ще се видим утре. Как е с нашите хора там? Още ли няма рисунка на убиеца?
— Явно не.
— Утре ще трябва да намерим друго решение. Довиждане засега, и умната — каза Микаел, стана и си навлече палтото.
Лисбет си припомни нещо, което беше чела относно савантите много отдавна в списание „Сайънс“. В своя статия теоретикът на числата Енрико Бомбиери препращаше към книгата на Оливър Сакс „Мъжът, който взе жена си за шапка“, където двама близнаци с аутизъм и умствени увреждания си седели кротко и изброявали един на друг главозамайващо големи прости числа, сякаш ги виждали с очите си в някакъв вътрешен математически пейзаж, или направо били открили загадъчен пряк път към мистерията на числата.
Вярно, онова, което успели да сторят близнаците, и това, в което искаше да успее Лисбет, бяха две различни неща. И все пак имаше връзка, помисли си тя, ето защо реши да опита, колкото и малко да ѝ се вярваше. За целта отново отвори криптирания файл на АНС и своята програма за факторизация с елиптични криви. После пак се обърна към Аугуст. Той отвърна с клатене на торса напред-назад.
— Прости числа. Ти обичаш прости числа — каза му.
Аугуст не я погледна, още по-малко пък спря да се полюшва.
— Аз също ги обичам — продължи тя. — Но точно сега има нещо, което особено ме вълнува. Казва се факторизиране. Знаеш ли какво е това?
Аугуст се взираше в масата, поклащайки се. Не изглеждаше да разбира нещо.
— Факторизиране на прости числа е, когато представим едно число като произведение от прости числа. С произведение в случая искам да кажа резултатът от умножение. Схващаш ли?
Лицето на Аугуст не трепна, а Лисбет се замисли дали чисто и просто да не си държи устата затворена.
— Според основните принципи на аритметиката всяко естествено число има уникална факторизация на прости числа и всъщност това е доста яко. Едно толкова елементарно число като 24 можем да го получим по всевъзможни начини, например като умножим 12 по 2 или 3 по 8, или 4 по 6. При все това има само един начин да го факторизираме с прости числа и това е 2 x 2 x 2 x 3. Схващаш ли? Всички числа си имат уникална факторизация. Проблемът е само в това, че е лесно да умножаваме прости числа и да получаваме големи, но често е невъзможно да направим обратното — от отговора да се доберем до простите числа, а точно това е използвал един много лош човек, за да кодира едно тайно съобщение. Чаткаш ли? Малко като при коктейла — лесно е да забъркаш питиетата, но е трудно да ги разделиш.