Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Край, Саргачов! Дълго чаках! Повече не мога.
— Ще направиш някоя необмислена и опасна стъпка.
— Опасните стъпки са вече направени. Дойде време да се играе вабанк. Ти си добър човек, Саргачов. Разбира се, че ще искаш да ме прикриеш, да ме предпазиш, да ме сложиш в златна клетка, но уви, не успя.
— Можем да заминем за някъде.
— Вече не можем. Аз съм вицепремиер и не бива да го забравяме.
— Значи отново се връщаш към принципа „богатство, власт и свобода на духа“?
— Нямам друг избор. Или ав, или дав!
— Беше ли свързана с генерал Пестов?
— Не, всичко минаваше през Павлов.
— Разбра ли защо не е бил освободен генералът?
— Оня дръвник е поискал писмено нареждане от премиера!
— Шефът ли?
— Кой друг?
— Той съвсем не е дръвник — отбеляза Саргачов. — Прибягнал е до хитър и безпогрешен ход.
— Впрочем трябва да се срещна с Павлов.
— Не те съветвам.
— Защо?
— Не мога да ти обясня, но имам усещането, че работата с него не е много чиста.
— Но той сега държи в ръцете си целия отдел. Назначен е със заповед от директора на ФСБ.
— От една страна — назначава, а от друга — не освобождава… Ами ако Пестов вече се е раздрънкал?
— Ако беше се раздрънкал, Павлов нямаше да е назначен.
— Не знам, не знам — замислено произнесе Саргачов. — Изглежда, сбърках…
— За какво?
— За това, че Павлов все още е жив — рязко отговори Саргачов.
— Трябва да се справяме с реалността — каза след известно мълчание Лариса. — Затова те помолих да разговаряш с Турецки.
— Той се рови надълбоко — неохотно отговори Саргачов.
— Знае ли нещо?
— Каза, че разполага с улики.
— За какво?
— За гибелта на Уест.
— Никакви улики няма и не може да има! — почти изкрещя Лариса. — Блъфира!
— И аз така мисля — съгласи се Саргачов. — Гледам, че не си особено разтревожена от вестникарската публикацийка?
— Кучето си лае, керванът си върви — презрително се усмихна тя. — Интервюто е опасно за Фишкин… Нали каза, че в най-скоро време ще ми донесеш нужните книжа?
— След няколко минути отивам да ги взема — погледна часовника си Валерий.
— Турецки, Турецкии… Всичко зависи от него. Нима е чак толкова идеален човек?
— Подкупи не взема. За това съм сигурен.
— Всеки си има недостатъци.
— Пада малко женкар.
— Е, това е по-скоро достойнство, отколкото недостатък — разсмя се Лариса.
— Нещо си много весела…
— Възвърнах си формата и това ме радва. Майната му на всичко, да върви по дяволите!
— Аз тръгвам — стана Саргачов.
— И кога да те чакам?
— Ще ти се обадя.
6
Демидич бе определил срещата в квартирата на Фьодор, партньора му от „Глория“, който живееше в района на „Сокол“ в двустаен апартамент. Разбира се, по-удобно беше да се срещнат някъде на открито, например в същата градинка при „Кропотинска“, но Демидич се запъна. „Нее, командире, ще поседим, ще си полафим, ще мацнем една бутилчица…“ И Валерий Степанович се съгласи, познавайки упорития нрав на момъка.
Демидич го посрещна радушно и веднага го покани на масата да пийнат.
— Заповядай, командире, да ударим по една!
— По една може, но повече — не, защото съм с кола.
— Че кой ще те закачи? Я си гледай живота!
Пиха, замезиха със солена селда и се спогледаха.
— Аз чакам, Демидич.
— Просто така няма да ти дам книжата, командире — бавно проговори момъкът.
— Че ти няма да ми ги даваш просто така, а за пари. Вземи — подаде му Саргачов пачка долари. — Можеш да не ги броиш. Точно десет хиляди са.
— Десет хиляди — повтори Демидич. — В зелено. Бая пара е това…
— Защо протакаш? Бързам.
— Бързата работа — срам за майстора — усмихна се Демидич.
— Чувал ли си я тая поговорка, командире?
— У тебе ли са книжата? — след кратка пауза попита Саргачов.
— Ето ги. — Демидич взе една папка от бюфета.
— Хайде, давай ги и както каза ти — гледай си живота!
— Нее, командире, няма да ти ги дам.