Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Събраха се в Огнената градина, всички защитници на Сесуад'ра — тези, които щяха да я бранят, и онези, които щяха да стоят зад тях в големите покрити с плочи дворове. Макар че слънцето беше вече високо, денят беше смръщен и много студен. Мнозина бяха донесли факли. Нещо прониза Саймън, когато видя пламъци да се полюшват денем, съвсем като в неговото видение от миналото. Някога хиляда сити бяха очаквали тук, също както неговите приятели и съюзници очакваха сега, нещо, което да промени живота им завинаги.

Джосуа се бе качил на една разрушена стена, така че да вижда смълчаната тълпа. Саймън, който беше близо до него, видя отчаяния поглед на принца. Лицето му говореше ясно, че защитниците са малко и зле подготвени.

— Хора от Нови Гадринсет и мили наши съюзници от Ийканук! — извика Джосуа. — Няма нужда да ви говоря за това, което правим. Идва граф Фенгболд, който убиваше жените и децата в собствените си владения във Фолшайър. Трябва да се бием с него. Нищо повече не мога да добавя. Той е оръдие на едно голямо зло и това зло трябва да бъде спряно тук, иначе няма да остане нищо, което да му се съпротивлява. Една победа тук по никакъв начин няма да повали враговете ни, но ако загубим, това ще означава, че тези врагове са спечелили голяма и всеобща победа. Вървете и направете всичко възможно — както тези, които ще се бият, така и онези, които ще останат зад тях със собствените си задачи. Сигурно е, че Бог ни гледа и ще види храбростта ви.

Мърморенето, което се бе надигнало, докато Джосуа говореше за злото, се превърна в приветствия, когато той свърши. Принцът протегна ръка, за да помогне на отец Странгиард да се качи до него и да каже благословията.

Отецът припряно приглади оскъдните си кичури и прошепна:

— Сигурен съм, че ще я объркам.

— Знаеш я прекрасно — отвърна Деорнот. Саймън си помисли, че бе искал да го каже любезно, но не можа да скрие нетърпението в тона си.

— Не ме бива за военен проповедник.

— И няма да бъдеш — рязко каза Джосуа. — Нито ти, нито никой свещеник, ако Бог направи всичко, което трябва.

— Принц Джосуа! — Стреснат, отец Странгиард си пое дъх и се закашля. — Пази се от богохулство!

Принцът го изгледа сърдито.

— След последните две години на мъки по цялата страна Бог би трябвало да се научи да бъде малко по-… гъвкав. Сигурен съм, че ще разбере думите ми.

Странгиард можа само да поклати глава.

Когато свещеникът свърши с благословията, повечето от която не бе чута от тълпата, Фреозел се изкачи на стената с лекотата на човек, свикнал да се катери. И без това плещест и мускулест, сега той сякаш бе заякнал още повече от отговорността за защитата.