Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Но платът и портупеят са от материал на смъртни — каза рязко Гелое. — Това е странно.

— Можеш ли да прочетеш нещо от написаното? — попита Джосуа.

Бинабик поклати глава.

— Не сега. Би могло да стане след известно проучване.

— Но може би можеш да прочетеш това? — Деорнот наведе рога и измъкна парче пергамент от гърлото му. Разгъна го, подсвирна изненадано и го подаде на Джосуа.

— Написано е на нашия език! — възкликна принцът. — „Това да бъде дадено на притежаващия го по право, когато всичко изглежда загубено“. А отдолу има странен подпис — нещо като А.

— Знакът на Амерасу. — Плътният глас на Гелое звучеше скръбно. — Нейният знак.

— Но какво може да означава това? — попита Джосуа. — Какъв е този рог и кой би могъл да е негов собственик по право? Той явно е нещо много ценно.

— Моля за извинение, принц Джосуа — нервно се обади Фреозел, — ама може да е по-добре да не се туткаме с такива работи — тоя рог може да е прокълнат или нещо такова. Разправят, че подаръците от Покойните може да са и така, и онака.

— Но ако е изпратен, за да ни повика помощ, просто ще е срамно да не го използваме — отвърна Джосуа. — Ако ни надвият днес, всичко не само ще изглежда загубено — то ще е загубено.

Той се поколеба за момент, после вдигна рога до устните си и го наду. За голяма изненада на всички не последва никакъв звук. Джосуа надникна в чашката на рога, търсейки някаква пречка, после отново изду бузи и задуха, като се приведе почти на две. Рогът продължаваше да мълчи. Той се изправи и с несигурен смях каза:

— Е, аз явно не съм негов собственик по право. Нека опита някой друг — който и да е, няма значение.

Деорнот взе рога и го наду, но нямаше повече късмет от Джосуа. Фреозел отказа. Саймън го взе и макар че го надуваше, докато пред очите му се завъртяха черни снежинки, рогът оставаше ням.

— Е, за какво е той? — изпухтя Саймън.

Джосуа сви рамене.

— Кой може да каже? Но не смятам, че си направил нещо лошо, Саймън. Ако е предназначен да служи на някаква цел, то тя още не ни е разкрита. — Той отново уви рога, прибра го в торбичката и я сложи до краката си. — В момента имаме друга работа. Ако оцелеем днес, ще го погледнем пак — може би Бинабик или Гелое ще успеят да разгадаят изрязаното по него. А сега ми донеси списъка на хората ни, Деорнот, и да направим последно подреждане.

Бинабик хвана ръката на Саймън и каза:

— Има още няколко неща, които трябва да получиш. После трябва да отидеш при канукската група.

Саймън последва малкия си приятел през суматохата на Дома на раздялата.

— Надявам се схемата ти да проработи, Бинабик.

Тролът махна с ръка.

— Аз също. Но все пак ще направим най-доброто, което можем. Тоест всичко, което боговете, или вашият Бог, или нашите предшестеници могат да очакват.

До западната стена се бяха наредили мъже — чакаха пред топяща се купчина дървени щитове, някои от които още носеха петната от речен мъх от предишното си съществувание като дъски на лодки. Сангфугол, който носеше нещо като бойни дрехи в мръсносиво, надзираваше разпределението.