![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– С радост!
Бледото лице на Мартин светна и Паула поклати глава. Момчетата и техните играчки.
– Ето там – каза Петер и насочи лодката надясно.
И наистина в един малък процеп между скалите се бе вклинила дървена моторница. Не изглеждаше да е повредена, но като че ли беше заседнала.
– Това е лодката на Гунар, абсолютно сигурен съм – каза Петер. – Кой ще бъде юнга и ще скочи да върже лодката?
Мартин погледна Паула, която се преструваше, че дори не разбира въпроса. Беше израснала насред асфалта на Стокхолм и предпочиташе да остави скачането върху хлъзгави скали на Мартин. Той се покатери на носа, хвана въжето за акостиране и изчака точния момент. Петер изключи двигателя и след това помогна на Паула да слезе от лодката. Тя за малко да се подхлъзне на някакви зелени водорасли, но за щастие, успя да запази равновесие. Мартин щеше да се шегува с нея цяла вечност, ако се беше изтърсила във водата.
Внимателно отидоха до моторницата. Отблизо също изглеждаше в отлично състояние.
– Как, по дяволите, се е озовала тук? – зачуди се Мартин, чешейки се по главата.
– Изглежда течението я е довлякло – каза Петер.
– Може ли да е доплавала дотук от пристанището? – попита Паула, но веднага щом видя изражението на Петер, осъзна, че това е глупав въпрос.
– Не – каза той лаконично.
– Тя е от Стокхолм – каза Мартин извинително, а Паула го зяпна.
– Стокхолм също си има архипелаг.
Мартин и Петер вдигнаха вежди.
– По-скоро наводнена гора – казаха те едновременно.
– Уф.
Паула заобиколи лодката. Понякога жителите на западното крайбрежие бяха безнадеждно тесногръди. Ако само още веднъж чуеше някого да казва: „Ахааа, ти си от задната страна на Швеция“, щеше да го нокаутира.
Петер скочи обратно на борда на „Моята Луис“, а Мартин върза сръчно въжето за моторницата, за да могат да я изтеглят. После подкани с жест Паула да се приближи.
– Помогни ми да я избутаме – каза той, опитвайки се да изтика лодката от процепа.
Паула стъпи внимателно на хлъзгавите скали. След доста напрягане най-накрая успяха да освободят моторницата и тя елегантно се плъзна във водата.
– Готово – каза Паула и тръгна към лодката на Бреговата охрана.
Изведнъж усети как краката й потъват и водата я обгръща. По дяволите. Колегите й щяха дълго време да се забавляват с тази случка.
Вече бяха с нея постоянно. По някакъв начин това я караше да се чувства в безопасност, макар и най-често да ги виждаше с периферното си зрение, а не директно. Понякога й се струваше, че момчето прилича малко на Сам: с къдрава коса и палаво пламъче в очите, макар косата му да беше толкова светла, колкото тази на Сам бе тъмна. Но и той също като него не откъсваше поглед от майка си.
Ани не толкова виждаше, колкото усещаше жената. И я чуваше: полата й, която се влачи по пода, съветите, с които отрупва момчето, както и предупрежденията, когато нещо й се стори опасно. Майката се държеше прекалено закрилнически, точно като Ани. Понякога жената опитваше да говори с нея. Искаше да й каже нещо, но Ани не искаше да слуша.
На момчето, изглежда, му харесваше компанията на Сам. Понякога Ани като че чуваше Сам да му отвръща, да му говори, но не беше сигурна. Не смееше да се заслуша по-отблизо, за да не го прекъсне. Това все пак й даваше надежда. С времето Сам щеше да започне да говори и с нея. Макар да му носеше сигурност, Ани разбираше, че Сам вероятно я свързва и с всички преживени ужаси.
Внезапно потръпна, въпреки че в къщата беше топло. Ами ако всъщност не бяха в безопасност? Може би някой ден щяха да видят приближаваща се лодка, както се бе опасявала. Лодка, пълна със същото зло, от което се опитваха да избягат.
Да, от стаята на Сам определено се чуваха гласове. Страхът й изчезна също толкова бързо, колкото се бе появил. Малкото русо момче говореше със Сам и изглежда, той му отговаряше. Сърцето й подскочи от щастие. Беше толкова трудно да реши как е правилно да постъпи. Можеше единствено да следва интуицията си, която се основаваше на любовта й към Сам и продължаваше да й подсказва, че трябва да му даде време. Да остави раните му да заздравеят на спокойствие.
Нямаше да дойде никаква лодка. Ани си повтаряше това като мантра, докато седеше в кухнята и гледаше през прозореца. Нямаше да дойде никаква лодка. Сам говореше, а това означаваше, че скоро ще се върне при нея. Отново се чу гласът на малкото момче. Ани се усмихна. Радваше се, че Сам си е намерил приятел.
Патрик наблюдаваше Йоста, който ровеше в джоба на якето си.