![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Шейсет златни монети. Трябваше да осигуря шейсет златни монети — и трябваше да го направя бързо. Не можех да рискувам Лонзо да остане там и миг повече. Наградата от Грант — ако изобщо бе дошла — щеше да помогне неимоверно много, но сега това отпадаше. Работата ми с Том дотук ми беше донесла петнайсет златни монети. Спечелването на остатъка беше възможно, но колко време щеше да отнеме? Можех да се омъжа за Рупърт сега и да се сдобия с парите веднага… но независимо колко мил беше, все още исках да отложа това, ако можех. Само че… дали наистина можех? Дори ако успеех да спечеля остатъка от сумата за освобождаването на Лонзо чрез задачите, които изпълнявах за Том, нямаше начин да спечеля достатъчно, за да изплатя собствения си договор навреме. Щеше да ми се наложи да се омъжа за Рупърт независимо от всичко.
Разтърках очи, обзета от безсилно раздразнение заради липсата на варианти. Том — реших. Щеше да се наложи да разчитам на Том. Винаги беше намеквал за по-големи задачи, които бяха съмнителни в морално отношение, и аз високомерно ги бях отказвала. Но сега? Когато залогът беше Лонзо? Докъде щях да стигна?
Сведох поглед към писмото и прокарах пръсти по познатия почерк. Болката от липсата му изпълваше всяка част от мен. И се изненадах какво въздействие имаше върху мен това, че видях сирминикански текст. Вече говорех осфридиански с голяма лекота сега, когато родният ми език почти беше престанал да съществува за мен. Думите пред мен, дори странни на вид заради шифроването, отприщиха потоп от спомени и внезапно закопнях да видя зелените предпланини близо до фермата на семейството ми и изящните шпилове на Санта Лус.
Империята е част от мен. Чувствам я вътре в мен.
Осени ме ново разбиране на думите на Грант, а заедно с тях и остро пробождане на вина. Независимо какво казваше, донякъде все още го тласкаше желание за отмъщение. Беше очевидно в начина, по който описваше чичо си. Но сега осъзнах, че в желанието му да се върне всъщност имаше нещо повече и че го бях преценила погрешно. Дали това беше достатъчно, за да компенсира всичко друго, което беше казал и направил онази нощ? Искрата на гнева, разпалващ се в мен, казваше „не“.
Съсредоточих се обратно върху писмото и отново се замислих по въпроса колко далече бях готова да стигна за Лонзо. Отговорът дойде бързо: докъдето трябва.
Измъкнах се тайно до „Танцуващият бик“ в обичайното за мен време — веднага щом всички в къщата заспаха. Сега имах две съквартирантки, покрай които трябваше да се измъквам незабелязано, а не знаех дали Тамзин щеше да е така сговорчива, както Аделейд. Тамзин обаче имаше дълбок сън и трябваше да се надявам, че просто изобщо нямаше да узнае, че съм излизала.
Когато пристигнах в кръчмата, ме засипаха с поздрави: много от постоянните клиенти предложиха да ме почерпят с питие. Усмихнато отпратих всички с махване на ръка и се приближих до бара, където виждах, че стои Том. Точно преди да отворя уста, за да проговоря, осъзнах, че Том водеше нещо повече от небрежен приятелски разговор със застаналия срещу него мъж. След няколко мига внезапно го разпознах. Беше един от членовете на милицията, които бяха дошли да търсят Грант и мен в хана. Отдръпнах се и едва не хукнах към вратата, докато не си спомних, че той всъщност така и не беше видял лицето ми, а инцидентът беше станал преди седмици.
— Хигинс, ще ме разориш — казваше Том. Разпознах тона — привидно приятелски, раздразнен в същината си. — Вече ти платихме далеч повече от необходимото.
Другият мъж скръсти ръце:
— Онзи патрул се управлява от големите клечки в града. Убедихме ги, че някой друг е започнал онази свада, но все още искат от нас да открием кой я е започнал. Още доста хитруване ни предстои.
— Нямам излишни пари. Ще трябва или да почакаш, или да вземеш нещо друго в замяна.
— Какво имаш? — попита човекът от милицията с изострен интерес.
Том се замисли за момент:
— Все още имаме от белсианското сирене. Месингови поставки за свещи. Онези три топа коприна. Останаха ни три часовника и…
— Коприна ли? — прекъсна го онзи. — Жена ми винаги си е мечтала за копринена рокля. Какви цветове?
— Върни се около обяд утре, когато не е толкова претъпкано, и ще ти покажа.
— Още ли се опитваш да си оправиш отношенията с милицията след Празника на цветята? — попитах, щом мъжът си отиде.
— Да. Трябваше да бутнем по нещо на няколко — не, на доста души, но в края на краищата златото — и коприната очевидно — говори на милицията по-убедително, отколкото указите на губернатора. Но не се тревожи за това. Къде се губиш? Липсваше на всички ни.