Републиката на крадците [bg]

— Ами да — въздъхна Локи. — По-късно ще се занимаем с него.

Масата добре облечени първи синове, втори синове, трети дъщери и така нататък се беше върнала към предишните групички на разговарящи; обсаждаха сребърните плата с храна, сега оставени открити в задната част на залата. От кухните наизлязоха наети за празненството алхимици с ярки копринени костюми. Някои правеха коктейли, други жонглираха със студен огън или превръщаха сияеща пара в многоцветна дъга.

— Поздравления, Никорос! — каза Локи. — Вечерта се очертава като страхотно успешна. Нещо обаче ми казва, че няма да свършим никаква шибана работа до утре преди пладне.

— А, Джостен е човекът ти по въпроса — каза Никорос. — Той… Ами той приготвя отвара против препиване, която направо изхвърля изпаренията от мозъка! В нея няма никаква алхимия. Затова според мен спокойно можем да се почерпим с още една-две чаши с чиста…

Точно тогава Локи долови ново жужене откъм тълпата до главния вход — не тихото мънкане на пиянско доволство, а разпростиращ се сигнал за неприятност. Мъже и жени със зелени ленти се отдръпваха като облаци пред изгряващо слънце и в отворилото се пространство се появи набит къдрокос мъж с бледосиньо палто и четириъгълна шапка в тон с палтото. Носеше огладена тояга, дълга близо три стъпки, отгоре със сребърна фигура на изправен на задните си лапи лъв. Жезъл с метален накрайник, доколкото виждаше Локи.

— Пратеникът Видалос — приятелски го представи Никорос. — Скъпи п-п-приятелю, в подходящо време идваш! Непременно, непременно си вземи нещо, с което да се стоплиш! Заповядай!

— Дълбоко съжалявам, Никорос! — Човекът, когото нарекоха Видалос, имаше неочаквано нежен глас и си личеше, че изпитва известно неудобство. — За съжаление, тук съм по поръчение на Магистратурата.

— Така ли? — Никорос се стъписа. — Е, може би аз бих могъл да ти помогна да проявиш дискретност. С кого искаш да се видиш?

— С Усърдния Джостен.

В този момент около Видалос се беше разчистил широк кръг. Джостен си проби път през тълпата и излезе на освободеното място.

— Какво ново, Видалос?

— Нищо, което да ми доставя някакво удоволствие — леко докосна с жезъла си Видалос лявото рамо на Джостен. — Усърдни Джостен, връчвам ти пред свидетели заповед от Магистратурата на Картейн.

Той отдръпна жезъла и връчи на съдържателя на странноприемницата свитък, запечатан в калъф. Докато Джостен чупеше печата и разгръщаше списъка, Локи небрежно се придвижи, застана до него и прошепна:

— Неприятности ли имаш?

— Кълна се в Десетте шибани свещени имена, че това не може да бъде! — каза Джостен, докато очите му пробягаха по множеството четливо изписани параграфи в свитъка. — Платил съм изрядно всичките си данъци…

— Лицензът ти за продаване на силен алкохол е отнет — каза Видалос. — В Магистратурата няма опис за внесена сума тази година.