Шестото покварено дете [bg]

– Клоз?

Клозовски измърмори нещо, пръскайки слюнки, след което отново заспа.

Наш изрита краката му на земята.

Клоз едва не падна от стола. Сграбчи облегалките за ръце в опит да запази равновесие и се огледа, преди да осъзнае къде се намира. Когато видя, че Наш е буден, се изправи и извика:

– Сестра! Сестра!

– Господи, Клоз, успокой топката малко. – Гърлото на Наш беше ужасно пресъхнало и дращеше. Трудно му бе да говори. – Ще ми налееш ли малко вода?

Клоз кресна още веднъж „Сестра!“, след което напълни една розова пластмасова чашка с вода от розовата кана, която стоеше на масичката до леглото на Наш, и я поднесе към устните му. Половината се разля по ризата му, но другата половина все пак успя да стигне до гърлото му. На Наш изобщо не му пукаше за ризата. Беше адски жаден. Пое чашата от ръката на Клоз, изпи я до дъно и помоли за още.

Три чаши по-късно вече седеше в леглото, когато сестрата най-сетне дойде. Червен маникюр, руса коса… май бегло си я спомняше отпреди.

– Добре дошли отново, детектив.

– Нямам спомени да съм ходил някъде.

– Дойдохте с температура 40 градуса. На вашите години това си е опасно.

– Ще гледам да не забравя да си лепна стикер с напомняне върху проходилката.

Гърлото все още го болеше, но не толкова силно, както преди да пие вода.

Сестрата пренебрегна остроумната му забележка.

– Държим ви постоянно на течности, антибиотици и антивирусни. Сега, когато вече сме овладели положението, имаме протокол за ситуации като тази.

– Не е ТОРС – обади се Клоз. – Агенцията отхвърли този вариант преди час. В момента ни лекуват. – Той махна към системата, която висеше над стола му. – Не съм сигурен какво точно има вътре, но се чувствам хиляди пъти по-добре.

Сестрата прокара електронен термометър пред челото на Наш и провери показанията:

– Спаднала е до 37,7°С. Много, много по-добре.

– Ако не е ТОРС, какво е тогава? – полюбопитства Наш.

– Много заразен щам грип. Не толкова смъртоносен като ТОРС, но също с лоши последици, ако не се лекува.

Наш се опита да осмисли думите ѝ. Мислите му все още бяха леко мъгляви.

– Значи Бишъп не е инжектирал никого с вируса ТОРС?

Клозовски погледна притеснено сестрата:

– Може ли да ни оставите за малко насаме?

Тя кимна и излезе.

Когато затвори вратата зад гърба си, Клоз понижи глас:

– Откакто си в безсъзнание, се случиха доста неща. Сам го е загазил яката.

– Тялото на Уейднър.

Наш се насили да стане, като се бореше със замайването, което караше стаята да танцува.

– Де да беше само това – отвърна Клоз. – „Разглобих“ клипа от „Монтехю Лабс“. Прегледах го кадър по кадър, понеже е прецакан като всички останали, свързани с този случай. Вирусът го е обърнал с хастара навън. Открих кадър на Сам в нощта на проникването. Всичко става бързо, а и трябваше малко да го изсветля, но няма съмнение – това е Сам. – Той наведе глава. – Трябва да го споделя с федералните. Мислят, че работи с нещо като партньор. Между тялото в Симпсънвил и труповете тук просто няма начин да е успял да избие всички. Мислят, че се опитва да покрие нещо по-голямо, нещо, случило се преди години, а цялата тази работа с вируса е само прах в очите. Мислят, че партньорът му е отвлякъл кмета и го е затворил някъде.