Светлина в пукнатините [bg]

Домът на семейство Уеле трябвало да бъде изпълнен с детска глъч. Вместо това Мари-Ариет и Изидор останали сами. В дом, изпълнен с неизказани обвинения и легенди. За едно чудо — подарено, а след това продадено. За пет момичета, спасени от жестока нищета и алчни родители.

Създаден бил мит. Той продавал билети, филми и храна в закусвалня "Петзначката". Продавал книги и пощенски картички. Продавал една представа за Квебек като просветлена, прогресивна, богобоязлива и богоугодна страна.

Място, където Бог крачел сред хората и изпълнявал желанията на онези, които падали на окървавени колене.

Мисълта накара нещо в ума на Гамаш да се раздвижи, докато той наблюдаваше как някои нетърпеливи шофьори се опитват да преминат в съседна лента, като може би си мислят, че така ще успеят по-бързо да се измъкнат от задръстването. Сякаш някое чудо, запазено само за другата лента, щеше изведнъж да накара всички коли пред тях да изчезнат.

Гамаш се взираше в пътя и разсъждаваше за чудесата и митовете. За това как Мирна бе описала онзи момент, когато Констанс за първи път й бе признала, че истинската й фамилия не е Пино и че всъщност е една от петзначките Уеле.

Мирна бе казала, че тогава сякаш пред нея се явила една от гръцките богини. Хера. По-късно Терез Брюнел бе посочила, че Хера не е просто коя да е богиня, а главното женско божество в Древна Гърция. Властна и ревнива.

Мирна бе възразила, твърдейки, че просто се е хванала за първото име на богиня, което й хрумнало. Можела да каже името на Атина или Афродита. Но не го бе сторила. Мирна бе назовала величествената и отмъстителна Хера.

Гамаш не преставаше да се пита дали Констанс е искала да сподели с Мирна какво й е било причинено. Вероятно от баща й. Или какво е сторила тя самата — или всички те — на някого другиго.

Констанс бе пазила тайна. Това бе очевидно. И Гамаш беше почти сигурен, че най-накрая последната петзначка бе решила да сподели тайната си, да хвърли своя албатрос в краката на Мирна.

Ами ако Констанс Уеле бе отишла първо при някого другиго? Някого, когото е познавала и комуто е вярвала. Кой може да е бил? Имало ли е друг човек освен Мирна, когото Констанс е считала за свой доверен близък?

Истината бе, че нямаше такъв човек. Вуйчото Андре не бе виждал сестрите от много години и въобще не изглеждаше да храни топли чувства към тях. Съседите се държаха на почтително разстояние. Ако Констанс е била склонна да се изповядва или да води съкровени разговори, за да спаси душата си, едва ли правилният човек за това е бил свещеникът Антоан, който сякаш считаше момичетата за стока и нищо повече. Нито човешки същества, нито божества.

Гамаш премисляше случая. Отново и отново. И не спираше да си задава въпроса дали Мари-Констанс Уеле наистина бе последната от своя род. Дали някоя от тях не се бе измъкнала? Дали не бе инсценирала смъртта си, сменила името си и започнала нов живот сама?