Светлина в пукнатините [bg]

Пино кимна:

— Освен това чистех и готвех. Изидор се справяше чудесно с полската работа, но мразеше къщната. Все пак му беше приятно да живее в подреден дом.

Нямаше нужда Гамаш да се оглежда, за да се убеди, че Андре Пино също харесваше да му е подредено. Запита се дали годините, прекарани покрай взискателния Изидор, си бяха казали думата, или домакинът му имаше вродена склонност към чистотата и реда.

— За мой късмет любимата му храна бяха онези макарони от консерва. Буквичките. И кренвирши. Вечер играехме крибидж или седяхме на верандата.

— Но не разговаряхте?

— Нито дума. Изидор се взираше в далечината оттатък полята, аз също. Понякога отивах в града, в някой бар, а когато се върнех, той все още си беше на същото място.

— За какво си мислеше?

Пино присви устни и погледна през прозореца. Нямаше какво да види. Само тухлената стена на съседната сграда.

— Мислеше си за момичетата. — Андре отново обърна очи към Гамаш. — Когато се родиха, това бе най-щастливият миг в живота му, но не мисля, че въобще успя да превъзмогне шока.

Гамаш си спомни снимката на младия Изидор Уеле, който гледа втрещено петте си дъщерички, увити в чаршафи, мръсни кърпи и парцали.

Да, било е голям шок.

Няколко дни по-късно обаче Изидор бе приведен във вид като дъщерите си. Спретнат за пред камерите. На следващата снимка държеше едно от момичетата, макар и малко непохватно, малко неуверено, но толкова нежно. Така бащински. В сигурната прегръдка на онези загорели, мускулести ръце. От снимката гледаше грубоват фермер, който все още не бе обучен да се преструва.

Изидор Уеле бе обичал дъщерите си.

— Защо момичетата не му идваха на гости, когато пораснаха? — попита Гамаш.

— Откъде да знам? Трябва тях да попитате.

"Тях ли?" — помисли си Гамаш.

— Не мога.

— Е, ако сте дошли при мен, за да ми искате адреса им, нямам го. Нито съм ги виждал, нито съм ги чувал от години.

И тогава на Андре Пино като че ли му просветна. Оттласна се от масата, далеч от главния инспектор, и краката на стола му бавно и продължително изскърцаха върху линолеума на пода.

— Защо сте тук?

— Констанс е починала преди няколко дни.

Детективът наблюдаваше Пино, докато говореше. Засега нямаше никаква реакция. Едрият мъж просто възприемаше казаното.

— Съжалявам.

Но Гамаш не му вярваше. Макар че домакинът му видимо не се зарадва на новината, не изглеждаше и нещастен. Доколкото можеше да прецени главният инспектор, Андре Пино не го беше грижа.

— Колко останаха? — попита Пино.

— Нито една.

— Нито една? — Този път новината като че ли го изненада. Мъжът облегна гръб на стола си и грабна бирата. — Е, значи това беше.

— Какво беше?

— Последната. Няма повече петзначки.

— Не изглеждате разстроен.

— Вижте, убеден съм, че са били много мили момичета, но доколкото можех да преценя, Изидор и Мари-Ариет са потънали в merde в момента, в който са се родили дъщерите им.

— За това се е молела майка им — напомни му Гамаш. — Цялата онази история с брат Андре.