![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
— Тя те обича, но не може да живее с наркоман. Ти си наркоман, Жан Ги.
Докато главният инспектор говореше, Жан Ги се приближаваше все повече и притискаше пистолета все по-дълбоко в корема му. Гамаш почти не можеше да диша, но въпреки това не се съпротивляваше.
— Тя те обича — повтори с дрезгав глас. — Трябва да потърсиш помощ.
— Оставихте ме да умра — задъхваше се Бовоар. — На пода. На шибания мръсен под.
Опрял тялото си плътно в Гамаш, по-младият мъж заплака. Почувства допира на сакото му върху небръснатото си лице и вдиша аромата на сандалово дърво. С лека нотка на рози.
— Върнах се за теб, Жан Ги — шепнеше Гамаш, докато устните му докосваха ухото на Бовоар. Думите му едва се чуваха. — Ела с мен.
Усети как ръката на Бовоар помръдва и пръстът му върху спусъка се напряга. Но главният инспектор не оказа съпротива. Не отблъсна нападението.
Ще помири ли тя прощаваща и опростена.
— Съжалявам — промълви Гамаш. — Бих дал живота си, за да те спася.
Или отново, както винаги, ще бъде твърде късно?
— Късно е. — Думите на Бовоар прозвучаха глухо от устата му, притисната в рамото на Гамаш.
— Обичам те — прошепна Арман.
Жан Ги Бовоар отскочи назад, замахна с пистолета и го стовари върху скулата на главния инспектор. Едрият мъж се олюля и залитна към близкия шкаф за документи, като протегна ръка към стената, за да се подпре и да не падне. Гамаш се извърна и видя Бовоар, насочил оръжието към него. Ръката му трепереше бясно.
Гамаш знаеше, че от другата страна на вратата има полицаи, които можеха да влязат. Да се намесят и да ги спрат. Все още можеха. Но не влизаха.
Изправи се и протегна ръка, оцапана със собствената му кръв.
— Мога да ви убия — заяви Бовоар.
— Oui. И може би ще съм си го заслужил.
— Никой няма да ме обвини. Няма да ме арестуват.
Гамаш знаеше, че това е истината. Не мислеше обаче, че ако някога загине от куршум, това ще се случи в централата на Sûretè и от ръката на Жан Ги Бовоар.
— Зная — изрече главният инспектор тихо. Направи една крачка към Бовоар, а той не отстъпи. — Колко ли си самотен?
Погледна Жан Ги право в очите и сърцето го заболя за това момче, което бе изоставил.
— Мога да ви убия — повтори Бовоар с отслабнал глас.
— Да.
Арман Гамаш стоеше лице в лице с Жан Ги. Пистолетът почти опираше в бялата му риза, вече опръскана с кръв.
Протегна дясната си ръка — ръка, която вече не трепереше — и докосна металната повърхност.
Гамаш обхвана с длан ръката на Жан Ги. Беше студена. Като пистолета. За няколко секунди двамата мъже останаха с погледи, вперени един в друг, а след това Жан Ги пусна оръжието.
— Оставете ме — проговори Бовоар. Всичките сили и почти целият му живец го бяха напуснали.
— Ела с мен.
— Вървете си.
Гамаш прибра пистолета в кобура и тръгна към вратата. Спря се пред нея.
— Съжалявам.
Бовоар стоеше насред кабинета си. Твърде уморен бе дори да се извърне.
Главен инспектор Гамаш излезе и се натъкна на група служители на Sûretè, на някои от които бе преподавал в академията.
Арман Гамаш винаги бе имал старомодни убеждения. Вярваше, че светлината може да разпръсне сенките. Че добрината е по-силна от жестокостта и че доброто съществува дори там, където нещата изглеждат най-отчайващи. Вярваше, че злото си има граници. Но сега гледаше тези млади мъже и жени, които се бяха втренчили в него, които почти бяха станали свидетели как се случва нещо ужасно и не бяха предприели нищо. И тогава главен инспектор Гамаш се запита дали не се е заблуждавал през цялото време.
Може би тъмнината понякога побеждаваше. Може би злото не знаеше граници.
Мина сам по коридора до асансьора, натисна бутона за надолу и в уединението на кабинката покри лицето си с длани.
— Сигурен ли сте, че нямате нужда от лекар?
Андре Пино стоеше на вратата на банята, скръстил ръце пред широките си гърди.
— Да, ще се оправя.
Гамаш наплиска лицето си още няколко пъти и усети как раната му щипе. Към канала се стичаше розова течност, която след миг изчезна. Детективът вдигна глава и зърна отражението си в огледалото — назъбения белег на слепоочието и синината, която току-що се бе появила.
Но щеше да избледнее.
— Подхлъзнахте се на леда, значи? — Мосю Пино подаде на Гамаш чиста хавлиена кърпа, която главният инспектор пое и притисна към лицето си. — И аз съм се подхлъзвал така. Най-често в барове след няколко питиета. И други мъже се подхлъзваха. Навсякъде. Понякога ни арестуваха заради подхлъзванията.