Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво пък знаете вие за нея? — попита Пино.
— Е, не бих казал, че е някаква тайна, нали? — оправда се главният инспектор. — Вашата сестра е посетила брат Андре в Ораторията. Изкачила стълбите на колене, за да се помоли за деца и да потърси неговата помощ. Момичетата се родили в деня, след като починал брат Андре. Това била важна част от историята им.
— О, да, знам — рече Пино. — Бебетата чудо. Човек би си помислил, че самият Исус Христос ги е изродил. Мари-Ариет беше просто бедна съпруга на фермер, която искаше семейство. Но ще ви кажа нещо. — Пино приведе тежкото си тяло към Гамаш. — Ако Бог го е сторил, трябва да я е мразел.
— Чели ли сте книгата на доктор Бернар? — попита детективът.
Очакваше Пино да се ядоса, но вместо това мъжът замълча и поклати глава.
— Чувал съм за нея. Всички я знаят. Купчина лъжи. В тая книга Изидор и Мари-Ариет са представени като малоумни фермери, които са прекалено глупави, за да отгледат собствените си деца. Бернар чул за посещението при брат Андре и го превърнал в някаква холивудска простотия. Разказал на редакторите на кинопрегледите, на репортерите. Описал го в книгата си. Мари-Ариет не е била единствената, която е ходила в Ораторията, за да помоли за благословията на брат Андре. Хората все още го правят. Никой не разказва за останалите, които изкачват онова стълбище на проклетите си колене.
— Останалите не са родили петзначки.
— Късметлийки.
— Не харесвахте ли момичетата?
— Не ги познавах. Всеки път, когато си идваха у дома, с тях имаше камери, бавачки, онзи лекар и куп други хора. В началото беше забавно, но после стана… — Пино търсеше думата. — Merde. И превърна живота на всички ни в merde.
— Мари-Ариет и Изидор също ли мислеха така?
— Откъде да знам? Бях хлапе. Със сигурност знам, че Изидор и Мари-Ариет бяха добри и свестни хора, които просто се мъчеха да свържат двата края. Повече от всичко на света Мари-Ариет искаше да бъде майка, а те не й позволиха. Отнеха й тази възможност, лишиха и Изидор от бащинството. В оная книга на Бернар пише, че са продали момичетата на правителството. Глупости, на които хората вярваха. Това уби сестра ми. Тя умря от срам.
— А Изидор?
— Стана още по-мълчалив. Вече не се усмихваше почти никога. Всички шушукаха зад гърба му. Сочеха го с пръст. След смъртта й той си стоеше най-често у дома.
— Защо момичетата не са идвали във фермата, когато са пораснали? — попита Гамаш. Вече бе задал въпроса и не бе получил отговор, но си струваше да опита още веднъж.
— Не бяха добре дошли и го знаеха.
— Но Изидор е искал да се върнат и да се грижат за него — възрази главният инспектор.
Пино се разсмя грубо:
— Кой ви каза?
— Свещеникът, отец Антоан.
— Той пък какво знае? Изидор не искаше да има повече нищо общо с момичетата. Не и след смъртта на Мари-Ариет. Според него те бяха виновни за кончината й.
— А вие не поддържахте ли връзка с племенниците си?
— Писах им, за да им съобщя за смъртта на баща им. Те дойдоха за погребението. Това беше преди петнайсет години. Оттогава не съм ги виждал.
— Изидор е завещал фермата на вас — отбеляза Гамаш, — не на дъщерите си.
— Вярно е. Беше ги отписал.
Гамаш извади от джоба си плетената шапка и я сложи на масата. За първи път от доста време видя искрена усмивка на лицето на Андре.
— Разпознавате я.
Мъжът я взе и се поинтересува:
— Къде я намерихте?
— Констанс я е подарила на своя приятелка за Коледа.
— Странен подарък. Чужда шапка.
— Описала я е като ключ към дома й. Имате ли представа какво е искала да каже с това?
Пино разгледа шапката и я остави обратно на масата.
— Сестра ми изплете по една за всяко от децата си. Не знам тази на кого е била. Ако Констанс я е подарила, вероятно е била нейна, не мислите ли?
— Защо я е нарекла ключ към дома й?
— Calice[85], нямам представа.
— Тази шапка не е принадлежала на Констанс — потупа Гамаш плетивото с пръст.
— Тогава сигурно е била на някоя от сестрите й.
— Виждали ли сте Изидор да я носи?
— Явно сте паднали по-лошо на леда, отколкото предполагате — изсумтя Пино. — Това е било преди шейсет години. Не помня какво съм носил аз, камо ли той. Знам само, че зиме и лете се обличаше с карирани ризи, които смърдяха. Други въпроси?
— Как се обръщаха момичетата към майка си? — попита Гамаш и се изправи.
— Tabarnac — изруга Пино. — Сигурен ли сте, че сте добре?
— Защо питате?
— Започнахте да задавате глупави въпроси. Как са викали момичетата на майка си?
85
Квебекска ругатня. — б. пр.