Светлина в пукнатините [bg]

— Мари-Ариет и Изидор също ли мислеха така?

— Откъде да знам? Бях хлапе. Със сигурност знам, че Изидор и Мари-Ариет бяха добри и свестни хора, които просто се мъчеха да свържат двата края. Повече от всичко на света Мари-Ариет искаше да бъде майка, а те не й позволиха. Отнеха й тази възможност, лишиха и Изидор от бащинството. В оная книга на Бернар пише, че са продали момичетата на правителството. Глупости, на които хората вярваха. Това уби сестра ми. Тя умря от срам.

— А Изидор?

— Стана още по-мълчалив. Вече не се усмихваше почти никога. Всички шушукаха зад гърба му. Сочеха го с пръст. След смъртта й той си стоеше най-често у дома.

— Защо момичетата не са идвали във фермата, когато са пораснали? — попита Гамаш. Вече бе задал въпроса и не бе получил отговор, но си струваше да опита още веднъж.

— Не бяха добре дошли и го знаеха.

— Но Изидор е искал да се върнат и да се грижат за него — възрази главният инспектор.

Пино се разсмя грубо:

— Кой ви каза?

— Свещеникът, отец Антоан.

— Той пък какво знае? Изидор не искаше да има повече нищо общо с момичетата. Не и след смъртта на Мари-Ариет. Според него те бяха виновни за кончината й.

— А вие не поддържахте ли връзка с племенниците си?

— Писах им, за да им съобщя за смъртта на баща им. Те дойдоха за погребението. Това беше преди петнайсет години. Оттогава не съм ги виждал.

— Изидор е завещал фермата на вас — отбеляза Гамаш, — не на дъщерите си.

— Вярно е. Беше ги отписал.

Гамаш извади от джоба си плетената шапка и я сложи на масата. За първи път от доста време видя искрена усмивка на лицето на Андре.

— Разпознавате я.

Мъжът я взе и се поинтересува:

— Къде я намерихте?

— Констанс я е подарила на своя приятелка за Коледа.

— Странен подарък. Чужда шапка.

— Описала я е като ключ към дома й. Имате ли представа какво е искала да каже с това?

Пино разгледа шапката и я остави обратно на масата.

— Сестра ми изплете по една за всяко от децата си. Не знам тази на кого е била. Ако Констанс я е подарила, вероятно е била нейна, не мислите ли?

— Защо я е нарекла ключ към дома й?

— Calice[85], нямам представа.

— Тази шапка не е принадлежала на Констанс — потупа Гамаш плетивото с пръст.

— Тогава сигурно е била на някоя от сестрите й.

— Виждали ли сте Изидор да я носи?

— Явно сте паднали по-лошо на леда, отколкото предполагате — изсумтя Пино. — Това е било преди шейсет години. Не помня какво съм носил аз, камо ли той. Знам само, че зиме и лете се обличаше с карирани ризи, които смърдяха. Други въпроси?

— Как се обръщаха момичетата към майка си? — попита Гамаш и се изправи.

— Tabarnac — изруга Пино. — Сигурен ли сте, че сте добре?

— Защо питате?

— Започнахте да задавате глупави въпроси. Как са викали момичетата на майка си?