Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

Американецът бе прегракнал от възбуда. Той се качи в рикшата.

— Капризи.

— Всичко е наред, Фийлд.

— Не, не е.

Капризи вдигна ръка, за да спре водача на рикшата, и попита:

— Добре, кой тогава се е обадил на Лу?

Младият мъж нямаше представа.

— С Маклауд си тръгнахме заедно. Бяхме последни. Аз изгасих лампите.

Фийлд смяташе да го попита кого подозира, но той добави:

— Има ли преки улики, които да свързват Люис с убийствата?

— Само записките на Лена. Фактът, че доставките са от фабриката. — Фийлд замълча, после добави: — И онова, което видях в „Деланси“.

— Ами момчето? Допускаме, че може да разпознае Люис, нали?

— Намерих в кое сиропиталище е закарано, но са го преместили и игуменката не иска да чуе за разпит.

Капризи изтупа панталоните си.

— Защо не говорим направо с Люис? Да му кажем, че имаме свидетел, който го е видял да влиза у Наталия Симоновна в нощта на убийството. Да видим как ще реагира.

— У Наталия ли?

— У тях или у Ирина. Сигурно не очаква да го разпитваме за тях. Знае, че не можем да го свържем с убийството на Лена Орлова, но за другите няма да е толкова сигурен.

— Ами Маклауд?

Капризи стисна зъби.

— Ще каже, че не сме го предупредили. Както ти сам каза, нямаме много време.

— Нали трябваше да внимаваме.

— Ако искаш, можем да изчакаме следващото убийство. Ако го поставим натясно обаче, сигурно ще го накараме да внимава. Ако знае, че го подозираме, ще се въздържа.

— Ами „Деланси“?

— Какво „Деланси“?

— Може би трябва да се поинтересуваме по какво си пада Люис.

Капризи се замисли, после се съгласи:

— Да.

* * *

Публичният дом беше затворен. Те позвъниха, но никой не се показа, затова заобиколиха в задната уличка под огромен метален резервоар за вода.

Нахълтаха през задния вход и китайката, седяща до разхвърляното бюро в помещението, понечи да запищи. Вратата към сцената бе отворена и миризмата на алкохол и цигарен дим беше натрапчива дори тук. На ръба на сцената седяха две момичета и нервно погледнаха посетителите. Фийлд тъкмо смяташе да попита къде е директорът, когато зад тях се появи дребен китаец. Имаше мазна черна коса и бледа кожа със следи от шарка. Носеше скъп тъмен костюм на фини райета и скъпи обувки.

— Мога ли да ви помогна? — попита пискливо.

Капризи го изгледа с погнуса.

— Аз съм детектив Капризи, а това е детектив Фийлд от Специалния отдел.

На лицето на дребосъка се изписа ужас, изглеждаше по-уплашен и от секретарката.

— Чарлс Люис е ваш клиент.

Китаецът погледна Капризи, после Фийлд, след това пак американеца.

— Искам да разпитам някои от момичетата ви.

Капризи излезе на сцената. Директорът остана за миг като закован, после се втурна след американеца и се засуети около него като пърхаща птичка.

— Не може, не може — започна да повтаря, но Капризи не му обърна внимание.

Американецът се приближи до момичетата. Ако през нощта клубът изглеждаше мизерно, сега приличаше на коптор. Двете момичета бяха мръсни и уморени.

— И двете познавате Чарлс Люис — заговори Капризи на английски, явно заради Фийлд.

Те не дадоха признаци, че са го разбрали.

— Някоя от вас спала ли е с него?

Те сведоха очи.

— Разследваме серия от убийства на млади жени и искаме да знаем дали господин Люис е проявил насилие към някоя от вас. — Той повтори въпроса на китайски. — Знаем, че обича да връзва момичетата. Използва белезници. Знаем, че обича да бие жените.

— Не може, не трябва — продължи да бърбори директорът.

— Господин Фийлд — каза Капризи.

Младият мъж излезе напред и заговори:

— Имаме сведения, че това заведение е използвано за болшевишка пропаганда.

Повтори изречението на развален китайски и Капризи го поправи. Фийлд извади револвера си и добави:

— Ще ви предадем на китайските власти. Те само това чакат.

Отстъпи встрани и грубо бутна директора към вратата. Капризи хвана двете момичета за яките и ги накара да станат. Когато осъзнаха какво става, те запищяха. Директорът бе като онемял.

— Тайпан6 — успя да промълви. — Тайпан.

Фийлд насочи револвера към гърдите му.

вернуться

Китайско название на бизнесмените, управляващи чуждестранните компании в страната. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?