Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 165
Перейти на страницу:

— Познавахте ли Лена Орлова?

— Както вече съм ви казал, няколко пъти съм я виждал в „Маджестик“.

— Никога ли не сте посещавали апартамента й?

— Не.

Люис се облегна на коженото кресло и спокойно огледа двамата полицаи.

— Никога ли не сте посещавали кооперацията „Щастливи времена“?

— Не съм твърдял такова нещо.

— Ходили ли сте у госпожица Медведева?

— Веднъж или два пъти.

— Само толкова?

— В общи линии, детективе, се стремя да избягвам контактите с рускини. Причиняват твърде много неприятности.

Капризи се приближи до прозореца.

— Лена Орлова е пазила подробни записки за незаконни пратки от вашите фабрики. От „Деланси“ научихме, че имате известни сексуални предпочитания, съвпадащи с тези на убиеца.

Люис погледна Фийлд, но изражението му остана непроницаемо.

— Виж ти!

— Лена Орлова се е надявала да се измъкне от Шанхай. Разказала на приятели, че са й обещали паспорт и нов живот и Европа. Пазила е подробностите за пратките като застрахователна полица.

— Колкото и да съм влиятелен, детективе, дори аз нямам право да издавам паспорти от името на правителството на Нейно Величество.

Колкото повече говореше Капризи, толкова по-спокоен и надменен ставаше Люис. Ако в началото разговорът го дразнеше, сега той открито им се надсмиваше.

— Искате ли да ми кажете нещо друго?

— Имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента на Наталия Симоновна в нощта на убийството й. При първото ни посещение във фабриката ви вашите хора се опитаха да ни убият.

— Какво точно очаквате от мен?

— Обяснение, преди да повдигнем обвинения срещу вас.

— Да не би днес да е първи април?

— Не се шегуваме, господин Люис.

— Господа, мога да ви слушам цял ден. Наистина. Много сте забавни, но имам работа. — Лицето на Люис придоби по-сурово изражение. — За съжаление като управител на най-голямата компания в Шанхай нямам време да слушам такива идиотски измислици.

— Много добре.

— Ако искате да повдигнете обвинения срещу мен, моля. Съветвам ви обаче преди това да представите така наречените си улики пред началниците си. Не бих искал да съм на ваше място, ако предприемете нещо зад гърба им. — Той присви очи. — Винаги съм подкрепял нашата полиция, но сега се питам защо. Надявам се, че няма нужда да ви изпращам до вратата. И предайте много поздрави на господин Маклауд.

44.

Реката още блестеше под слънцето, но въздухът беше по-свеж. Един параход тъкмо бе спрял на пристанището и бълваше черен дим. Сирената му изсвири два пъти и тълпата на кея нададе радостни възгласи.

— Защо не ми каза, че двете жени са сестри? — попита Капризи.

— Извинявай.

— Разкажи ми нещо повече.

Фийлд погледна към последния етаж на централата на „Фрейзърс“.

— Наталия Симоновна е голямата сестра на Наташа Медведева. Сменила си името, когато започнала да проституира, но баща им научил и се самоубил. Бил царски генерал и не могъл да преживее срама.

— Значи Наталия също е била от момичетата на Лу.

— Да, така мисля. — Беше пропуснал да попита Наташа.

— Защо Медведева не е взела племенника си?

— Не знам. Сестрата от сиропиталището каза, че хората на Лу й завели момчето.

— Отвлякъл е детето, за да контролира Наташа.

Фийлд се замисли за последния си разговор с нея.

— Тя може ли да ни помогне да го намерим?

— Наташа изчезна. Подозирах, че е отишла при Лу или е била отвлечена от него. Търсих я в апартамента й, у приятели… Къде може да се скрие жена като нея в този град?

— Нещо ми подсказва, Дики, че скоро ще се появи, много скоро.

* * *

Фийлд отиде в „Маджестик“ пеша. Качи се на горния етаж, огледа сцената и дансинга. Беше рано и нямаше почти никого.

Отиде при кабинета на госпожа Орлова и почука. Чу резкия й глас и влезе. Тя седеше зад бюрото си, сякаш не беше помръднала от предишното му посещение.

Отблизо изглеждаше по-стара, по-уморена и по-съсипана, отколкото му се беше сторила първия път. Гледаше отегчено и мрачно, погледът й бе премрежен. Той се зачуди дали това не е отражение на собственото му отчаяние.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)