Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на дъжда [bg]

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 165
Перейти на страницу:

— Това е… една приятелка.

Фийлд клекна и се усмихна на младата жена. Ако не бяха дрипите и калта по лицето й, сигурно можеше да мине за красива. Зад нея стояха три деца. Гледаха го с тъжни очи. Имаше две момиченца, едното на не повече от седем, другото на четири или пет годинки. Най-малкото беше момченце — две-тригодишно. Зад тях върху тънък сламеник лежеше гол до кръста мъж. За възглавница му служеха купчина парцали. Закашля се и цялото му тяло се разтресе.

Капризи бързо заговори на китайски.

Фийлд огледа стаята. Петимата имаха само едно ъгълче. В помещението живееха още шест-седем семейства, всяко от които заемаше само няколко квадратни метра. Всички гледаха Капризи и жената, макар че повечето се правеха, че се занимават с друго.

Американецът извади още нещо от торбата си — шишенце, навярно съдържащо някакво лекарство, и няколко банкноти. Сложи ги в ръката на жената и тя ги стисна.

Капризи се изправи. Докосна главите на трите деца, сякаш ги благославяше, и излезе. Изглеждаше разстроен и ядосан.

Американецът спря едва когато стигнаха до рикшата.

— Видя ли сега?

Фийлд не знаеше какво да отговори.

— Виждаш ли какъв шибан град сме построили? Толкова сме горди с постигнатото.

— Щеше ли да е по-добре, ако ни нямаше?

— Не се крий зад тези илюзии за по-малкото зло. Така поне сами щяха да управляват съдбите си. — Капризи въздъхна. — Тя просеше пред жилището ми… с децата. Изглеждаше по-зле отколкото сега. Съпругът й е наркоман и е откраднал опиум от хората на Лу. Ако го хванат, ще го екзекутират. Близките му вероятно също, за назидание.

— Значи отиде при Лу…

— Да му предложа малка сделка. Исках да му платя откраднатото.

— Той обаче отказа?

Капризи кимна.

Фийлд погледна колегата си и съжали, че се е отнесъл така с него.

— Извинявай.

— След всичко, което си говорихме, ти пак се усъмни в мен.

— Съжалявам.

— Защо?

Младият мъж скръсти виновно ръце.

— Видях Грейнджър да говори по телефона и изведнъж ми хрумна, че някой е предупредил Лу, преди да отидем във фабриката. Реших, че ако е бил Грейнджър, в централата би трябвало да е документирано.

— И какво?

— Обаждането е направено от твоя телефон.

— Затова подозираш мен, така ли?

— Вече не.

— Но тогава ме заподозря.

Фийлд замълча за момент, после кимна:

— Ти си ми приятел, единственият, който имам тук. Извинявай.

Последва неловко мълчание. Капризи го хвана за ръката и силно я разтърси.

— Няма нищо. Няма нищо, Фийлд. Да забравим, става ли?

Фийлд изпита облекчение.

— Добре, да забравим.

Прегърнаха се силно, после се разделиха смутени от този скован приятелски жест.

— Знаеш ли…

Капризи замълча. Покрай тях мина мъж, който буташе количка с тор. Вонята беше задушаваща. Американецът не довърши мисълта си.

— Какво ще стане с тях? — попита Фийлд.

— С кого?

— С това семейство.

— Има ли значение?

— За теб сигурно има.

— Да, но има ли значение? Аз нищо не мога да променя, нали? Има хиляди като тях. Родителите са обречени, а децата ще бъдат продадени, ще умрат от глад или ако имат късмет, ще бъдат дадени в сиропиталище.

— Ако имат късмет… — Фийлд замълча за миг. — Лу твърди, че може да уреди осиновяване на някои от децата в сиропиталището „Сестри на милосърдието“, и периодично отвежда по някое от тях…

— И?

— Сигурно наистина им намира семейства, които да ги приютят, нали? Не е възможно просто… да се отървава от тях.

— Фийлд, този град се управлява от големи богаташи и целта е натрупване на големи пари. Когато им изнася, твърдят, че сме част от Империята, и ако си американец или англичанин, всичко е наред, но за останалите… Огледай се. Мислиш ли, че им пука какво причинява Лу на сънародниците си? Мислиш ли, че чичо ти или французите се интересуват колко момченца Лу отвлича, изнасилва и захвърля мъртви в каналите? Смяташ ли, че мисълта за деянията му ги кара дори за миг да се стъписат? Какво според теб щеше да се случи с десет пъти повече деца, ако Лу не финансираше сиропиталищата? Сам виждаш как хората измират по улиците. Какво мислиш, че се случва със сирачетата?

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)