![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори. Телохранителите на Лу излязоха и заобиколиха колата. Когато русият, Григориев, заоглежда улицата, Фийлд рязко се извърна и се отдалечи. Продължи до близката пряка, скри се зад ъгъла и оттам отново погледна към къщата.
Лу слезе по стълбите в компанията на едно тринайсет-четиринайсетгодишно момиче. Фийлд зърна за миг уплашеното й лице, преди китаецът да я набута в колата. Лу се движеше бавно, Григориев го подкрепяше.
Наташа не беше с тях и Фийлд си отдъхна.
Телохранителите се качиха в автомобила или останаха прави върху страничните стъпала и потеглиха към „Бънд“. Детективът отново погледна часовника си. Беше точно един часът.
Той отново се скри под сянката на дърветата и запали цигара. Погледна прозореца на спалнята, но не забеляза движение. Остана така, като често бършеше потта от челото си.
Лу се прибра в два без пет. Сега и четиримата телохранители пътуваха стъпили отстрани. Скочиха в движение и заеха същите позиции както при тръгването. След около половин минута Григориев потропа на прозореца на шофьора, а друг пристъпи напред, за да отвори вратата на Лу. Китаецът бавно се качи по стълбите. Телохранителите го последваха, а колата отпътува. Наташа пак я нямаше.
Фийлд запали нова цигара. Тъкмо смяташе да си тръгва, когато пред дома на Лу спря рикша и Капризи слезе. Преди Фийлд да успее да се отдалечи, входната врата се отвори и американецът влезе.
Фийлд остана втренчен във вратата и пустата улица. Всяка надежда го напусна. Наташа имаше право: тук всички бяха продажници. Нищо не беше чисто.
Стори му се, че чува подигравките на баща си, и си даде сметка, че с илюзиите си, че може да успее, че може да намери нещо непокварено, е бил обречен от самото начало.
Беше се главозамаял от късмета си и сега изглеждаше като глупак.
43.
Капризи излезе от дома на Лу, запали цигара и се огледа внимателно, сякаш се опасяваше, че го следят. Изглеждаше омърлушен, срещата явно не беше минала добре. Според часовника на Фийлд американецът бе останал вътре точно половия час.
Капризи кимна на китаеца, който го беше докарал, слезе по стълбите и се качи в рикшата.
Фийлд изчака няколко минути и го последва пеша. От време на време се налагаше да тича, за да не изгуби рикшата от поглед. Влязоха в китайския град и улиците станаха по-тесни. В гъстата тълпа бе невъзможно да се движат бързо. Завиха няколко пъти и младият мъж скоро изгуби чувство за ориентация.
Рикшата спря на едно кръстовище и Фийлд бързо се скри в близкия вход. Капризи слезе и даде на водача на рикшата някаква банкнота. Фийлд стоеше приведен, от дворчета на малката къща зад него се чуваше детски плач. Майката се опитваше да успокои бебето си.
Американецът продължи пеша и за петдесетина метра двамата бяха единствените хора на улицата. След това Капризи излезе на по-оживена улица.
Фийлд се блъсна в някаква жена, която караше няколко прасета, и когато вдигна глава, американецът беше изчезнал.
Фийлд спря и свърна в една пряка.
Уличката беше тясна и прашна и само в далечината се чуваха гласове. Слънчевите лъчи не проникваха между къщите. Той чу звън на велосипед. Някой изскочи от близкия вход и го повали. Когато Фийлд се изправи, нападателят го притисна до стената и насочи револвер в лицето му.
— Какво, по дяволите, правиш? — изсъска Капризи.
Младият мъж изчака да нормализира дишането си, преди да отговори:
— Следя те.
— Защо?
— Видях те да влизаш у Лу.
Американецът отпусна леко пръсти, но не свали револвера.
— Имаш късмет, че не те убих.
— Значи и ти си се продал като всички останали.
Американецът отново вдигна револвера и го насочи към лицето му.
— До гуша ми дойде британци да ме поучават.
Изведнъж изражението му се промени. Той свали револвера, прибра го в кобура си и добави:
— Добре. Щом си толкова любопитен, ще ти покажа.
Тръгна толкова бързо, че Фийлд трябваше да подтичва, за да не изостане. Завиха по друга тясна, тъмна и смрадлива уличка. Край открита помийна яма играеха деца. Двамата полицаи свиха в един вход. На Фийлд му бяха нужни няколко секунди, за да свикне с полумрака. Чу дрезгава кашлица и последва Капризи зад близкия ъгъл. Американецът стоеше пред млада китайка и я държеше за ръцете. Клекна и извади нещо от торбата си — хляб и метална манерка с чиста вода. Обърна се към Фийлд: