![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Търся Наташа Медведева.
Госпожа Орлова поклати глава.
— Ще се появи ли по-късно?
— Не съм я виждала от снощи — отвърна незаинтересовано тя.
— Имате ли представа къде може да е?
— Знаете къде живее.
— Няма я.
— Не знам къде може да е отишла.
— Познавате ли нейни приятели в града?
Тя сдържано поклати глава.
— Наталия Симоновна танцувала ли е при вас?
Тя отново поклати глава.
— Наталия Медведева?
Орлова се намръщи.
— Ирина Игнатиева?
— Не познавам такива жени.
— Благодаря.
Фийлд тръгна към вратата.
— Искате ли да й предам нещо?
— Не.
— Да й кажа ли, че сте я търсили?
— Не, само… Не.
Той изтича навън, гневът му ставаше неудържим.
На улица „Крейн“ му отвори Пенелъпи.
— Войнико. — Тя се отдръпна, като леко се олюляваше. — Колко мило.
Хвана го под ръка и го заведе в салона. Накара го да седне на дългия диван пред един гардероб. Фийлд се почувства неловко, стаята му се струваше пуста и бездушна.
— Джефри е на заседание, но можеш да се отпуснеш. Изглеждаш уморен.
Фийлд бе дошъл за Джефри и остана разочарован, че не го намери, или поне така се залъгваше.
В стаята влезе прислужник с две празни чаши върху сребърен поднос.
— Това е достатъчно — каза Пенелъпи и взе бутилка уиски от минибарчето.
Носеше сребриста рокля с дълбоко деколте и дълъг перлен гердан. Явно се канеше да излиза.
Подаде едната чаша на Фийлд и се отпусна до него на дивана.
— Наздраве.
Чукнаха се и тя изпи чашата си до дъно. Той последва примера й. Силният алкохол опари гърлото му и той леко изстена, после отпусна назад глава.
— Героите са уморени — отбеляза Пенелъпи.
Коленичи пред него и започна да развързва обувките му.
— Не, аз…
— Хайде, не бъди глупав, отпусни се. Нали затова си дошъл? За да потърсиш утеха при най-близките си.
Тя събу обувките му, после чорапите, като погъделичка едното му стъпало. Напълни отново чашата му и му я подаде.
— Такъв си е Джефри, все го няма.
Той взе чашата, погледна я и пак я изпи до дъно. Пенелъпи не остана по-назад, после вдигна празната си чаша:
— Да пием за утехата на близките.
Тя остави чашата си и отиде зад него. Умело започна да разтрива врата и гърба му.
— Тъжен си. Какво е станало, Ричард? Да не би момичето ти да те е изоставило?
Той не отговори. Вместо това попита:
— Познаваш ли добре Чарлс Люис?
— Чарли ли?
— Да.
— Как да не го познавам?
— Мислиш ли, че е най-влиятелният човек в Шанхай?
Пенелъпи наклони главата си на една страна и леко се намръщи:
— Предполагам, че е така. Не се бях замисляла.
Въпросите вече се прескачаха в съзнанието му. Той затвори очи, за да събере мислите си.
— Знаеш ли кой уби рускинята? — попита Пенелъпи.
— Имам подозрения.
— Кажи ми. Кой?
Фийлд не отговори. Не му се мислеше за това, а знаеше, че тя го пита само за да поддържа разговора.
Пенелъпи взе чашата му и я напълни. Погали го по бузата.
— Горе главата, войнико. — Наля и на себе си, застана пред него и двамата пресушиха чашите си. — Ооох… колко съм пияна. Джефри мрази, когато пия уиски.
Наведе се и Фийлд усети топлия й дъх до ухото си.
— Отпусни се, Ричард, забрави тревогите. Тя ли те нарани? Онази руска принцеса те предаде, нали? Винаги го правят, да знаеш. — Допря чашата до устните му. — Пий, Ричард.
Той се изправи.
— Искам само…
— Ела горе. Ела да ти покажа нещо.
Тя го хвана за ръката.
— Сега трябва…
— Джефри ще се радва да те види. Можеш да поговориш с него.
Пенелъпи го поведе. Качиха се в спалнята й и тя съблече роклята си. Остана само по жартиери.
Устните й бяха топли и вкусни въпреки уискито, кожата й бе нежна. Тя се пресегна и хвана члена му през панталоните, после отдръпна ръка и започна да се търка в него, полюлявайки бедра.
Той се опита да се отдръпне, но тя го притискаше силно.
— Знам, че това искаш — прошепна.