Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

Страстно впи устни в неговите и започна да разкопчава панталона му. След това коленичи и пое члена му с уста. Изправи се отново, притисна се до него, свали кобура и разкопча ризата му.

Заведе го при леглото и легна с леко разтворени крака, за да му покаже навлажнените си срамни устни под тъмния кичур косми между краката. Хвана главата му и я насочи там; миризмата й бе натрапчива. Той се опита да се отдръпне, но тя го стисна жестоко за косата и издърпа лицето му до своето, принуди го да я обладае.

Изведнъж Пенелъпи го отблъсна, накара го да легне по гръб. Зърната й бяха възбудени. Тя стисна едно от неговите и го дръпна към гърдите си. Притисна се до него и той изстена от болка и гняв.

* * *

Фийлд веднага съжали. Изчака няколко секунди, докато тя го освободи, после стана и навлече ризата си.

Пенелъпи седна на леглото, притисна коленете до тялото си и облегна глава на тях. Косата закриваше лицето й.

— Нещата не са такива, каквито изглеждат, Ричард.

— Така ли? — Започна да обува панталоните си. — Сигурно ще ми кажеш, че съпругът ти не може да те задоволи.

— Нещата невинаги са толкова прости.

— За мен са.

— Не се обвинявай.

Той спря и я погледна в очите.

— Едно от нещата, които баща ми, този човек с низш произход, който бе срам за цялата фамилия, казваше, бе, че винаги трябва да носим отговорност за действията си.

Фийлд си спомни първата им среща, когато Пенелъпи беше поставила нежно ръка върху рамото на съпруга си.

— Не се впрягай толкова. Аз не давам пукната пара за тези неща.

— За кои неща?

— За произхода.

— Добре. Чудесно.

Фийлд закопча ризата си.

— Не се тревожи, Ричард. — Тя се облегна на лакът и чаршафът се смъкна от гърдите й. — Никой няма да разбере.

— Никой нямало да разбере — повтори той. — Аз ще знам. Допуснах голяма грешка.

Тя се сепна.

— Грешка ли?

— Да, грешка. — Той се изсмя глухо. — Не ми казвай, че си на друго мнение.

— Просто грешка, така ли?

Фийлд въздъхна.

— Ти беше дошъл точно за това, не отричай.

— Чудесно.

Тя се изправи на колене, на лицето й се изписа гняв.

— Беше решил да спиш с мен в момента, в който влезе през вратата.

— Значи не е било грешка.

— Искаше да си върнеш, нали?

— Трябва да вървя.

— Беше решил да си отмъстиш на роднините заради…

— О, моля те, недей.

— Е, знай, че успя. Доволен ли си сега?

— Няма нищо общо…

— С момичето ти, с нея ли няма общо?

— Виж какво…

— Виждам го върху лицето ти. Всичко е заради онази руска курва. Поредната проклета рускиня.

Фийлд я изгледа мрачно.

— О, гарантирам ти, Ричард, тя ще научи за тази вечер, лично ще се погрижа. И тогава любовта ви ще изсъхне из корен… — Очите й засвяткаха. — Ти си като всички други. Мислиш си, че ще ти се размине, но няма.

Фийлд вдигна ръка. Почувства се изтощен, искаше му се да си тръгне без повече шум.

— Съжалявам — прошепна.

— Какво ще си помисли тя, когато научи?

— Извинявай, ако съм те обидил.

Гневът й изчезна мигновено и тя кокетно му се усмихна.

— Искаш ли Чан да те закара?

— Ще взема рикша.

— Няма ли да ме целунеш, Ричард?

— Пенелъпи, моля те…

— Току-що ме чука, Ричард. Бъди възпитано момче.

Той се приближи и се наведе над нея. Тя го целуна, после впи устни във врата му.

— Извинявай, ако съм ти причинила болка.

Той погледна златния Буда до нея и си тръгна.

— Ричард?

Фийлд излезе, без да се обръща.

* * *

Отиде пред кооперацията „Щастливи времена“ и застана под дърветата. Прозорците на последния етаж бяха тъмни.

Той понечи да си тръгне, но направи само няколко крачки и се върна.

Бързо прекоси улицата и се качи. Потропа на вратата и произнесе името й, но никой не му отвори.

45.

Фийлд се събуди от първите слънчеви лъчи и за известно време остана неподвижен. Всяко мускулче го болеше. Нужни му бяха няколко секунди, за да си спомни къде се намира. Вдигна глава от студения мраморен под и разтърка очи. Беше опрял рамо във вратата й.

Наташа я нямаше.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?