Господарят на дъжда [bg]

Фийлд се загледа в една редица джонки, плаващи с еднаква скорост, сякаш бяха вързани една за друга. Подскачаха по вълните и разноцветните им платна се вееха като криле. Един параход изпускаше облаци дим към небето. Фийлд видя лицата на пасажерите, които надничаха през люковете. Поредната вълна от нови заселници. Струваше му се, че е тук от години, а не само от три месеца.

Люис затвори телефона и се извъртя, като свали краката си на пода. Изправи се и отиде при един страничен рафт. Беше по жилетка и риза и стъпваше нервно.

— Дано да имате основателен повод. Нещо за пиене, господа?

— Не, благодаря — отвърна Капризи.

— Не пиете в работно време, а?

— Нещо такова.

— Сигурно имате много свободно време, господа, но…

— Пратката тръгва вдругиден. Ще наблюдавате ли лично товаренето?

Люис погледна Капризи, после Фийлд, сякаш бяха луди.

— Съжалявам, но…

— Имаме свидетел — заяви американецът. Изглеждаше така, сякаш бе готов да смаже бизнесмена с юмруци. — Видял ви е да влизате в дома на Наталия Симоновна в нощта на убийството й.

Люис си наля уиски и се почеса по дългия нос.

— Нямам представа за какво говорите.

Капризи извади бележника си.

— Твърдите, че никога не сте познавали Наталия Симоновна, така ли?

Люис отговори с все същия хладен, но учтив тон:

— Ако обясните по-добре какво искате, детективе, може би ще мога да ви помогна.

— Сигурен съм, че ви е известно, че Наталия Симоновна е предишната жертва на убиеца на Лена Орлова. Знаем, че сте ходили редовно при нея, и имаме свидетел, който ви е видял да влизате в апартамента й в нощта на убийството.

— Да повикам ли адвоката си?

— Това е ваше право.

— Пошегувах се, детективе. — Люис запали цигара и подхвърли пакета на Фийлд. — Уви, нямам никаква представа коя е тази Наталия.

— Сестрата на Наташа Медведева — намеси се младият детектив.

— Горката.

— Значи сте я познавали? — настоя Капризи.

— Не.

— Познавате обаче Наташа Медведева.

Люис се подсмихна:

— В морето има доста рибки, детективе.

Капризи се обърна към стената. Както във всички подобни кабинети тя бе покрита с портрети на предишните директори на фирмата.

— Имате ли близки тук? — попита американецът.

— Ако имате предвид дали съм женен, не.

— Други роднини?

— Какво значение има?

— Ще съм ви благодарен, ако отговорите на въпроса, господине.

— Ами, баща ми почина и затова аз управлявам компанията. Майка ми се върна в Шотландия. Първият ми братовчед Хамиш и жена му са най-близките ми роднини тук, но имам и други братовчеди, работещи на различни постове в компанията.