За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXVIII
За осиновяването у германците
Германците ставали пълнолетни, щом получели оръжие; по същия признак те бивали и осиновявани. Така Гонтран, желаейки да обяви за пълнолетен своя племенник и да го осинови, му казва: «Аз давам в ръцете ти това копие като знак, че ти предавам моето кралство.» И обръщайки се към събранието, добавя: «Вие виждате, че моят син Хилдеберт е станал вече мъж; подчинявайте му се!» Теодорих, кралят на остротите, пожелал да осинови краля на херулите и му писал: «Нашият обичай да осиновяваме чрез оръжието е прекрасен; защото само смелите хора са достойни да станат наши деца. В този обред се съдържа такава сила, че всеки, с когото той е бил извършен, би предпочел да умре, отколкото да понесе какъвто и да е позор. И така според обичая на народа и защото ти си вече мъж ние те осиновяваме чрез тези щитове, мечове и коне, които ти изпращаме.»
Глава XXIX
За духа на жестокост у франкските крале
Хлодвиг не е единственият измежду франкските крале, който е предприел поход в Галия. Много от неговите роднини са довеждали тук отделни племена; но тъй като той е имал най-голям успех и е можел да дава значителни възнаграждения на тези, които са го следвали, франките са се стичали при него от всички племена, а останалите вождове са се чувствували твърде слаби, за да му се съпротивяват. Той намислил да изтреби целия си род и го е направил. Грегори от Тур казва, че той се е страхувал франките да не вземат друг вожд. Неговите деца и приемници са следвали, доколкото са можели, примера му. Неговите брат, чичо, племенник, дори син и баща непрекъснато са устройвали заговори против цялото свое семейство. Законът непрекъснато е разделял монархията, амбицията и жестокостта са се мъчели да я съединят отново.
Глава XXX
За народните събрания у франките
По-горе бе казано, че народите, които не обработват земята, се ползуват с голяма свобода. Такива са били германците. Тацит казва, че те са давали на своите крале или вождове само твърде умерена власт, а Цезар — че във време на мир те не са имали общ управител, но че във всяко селище старейшините са раздавали правосъдие на своите съселяни. Затова франките в Германия не са имали крал, както много добре доказва това Грегори от Тур.47
«Старейшините — казва Тацит — се съвещават по малките дела, а по големите се съвещава целият народ; обаче делата, които се разискват от народа, се представят на разглеждане и от князете.» Както се вижда от всички паметници, този обичай се е запазил и след завоеванието.
Тацит казва, че и углавните престъпления е можело да бъдат внасяни в събранието. Така е било и след завоеванието; на събрание бивали съдени и най-знатните васали.
Глава XXX
I
За властта на духовенството при първата династия
У варварските народи духовниците обикновено са се ползували с голяма власт, понеже те са имали и авторитет, произтичащ от религията, и мощ, която у тия народи произтича от суеверието. Затова, както виждаме у Тацит, жреците у германците са се ползували с голямо уважение; те са следели за реда в народното събрание. Само на тях е било позволено да наказват, да връзват виновните, да бият — което са и правели, но не по заповед на княза и не заради самото наказание, а сякаш по внушение на божеството, присъствуващо винаги сред войните.
Затова не трябва да се учудваме, че още при възшествието на първата династия епископите играят ролята на върховни съдии; че те присъствуват в народните събрания; че оказват толкова голямо влияние върху решенията на кралете и че ги обсипват с толкова богатства.
КНИГА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ПРИНЦИПИТЕ, КОИТО ОБРАЗУВАТ ОБЩИЯ ДУХ, НРАВИТЕ И ОБИЧАИТЕ НА НАРОДА
Глава I
За предмета на тази книга
Този предмет е много обширен. Сред масата от мисли, които изникват в ума ми, аз ще обръщам повече внимание на реда на нещата, отколкото на самите неща. И ще трябва да си проправям път ту вдясно, ту вляво, докато пробия и изляза на светло.
Глава II
За това, колко е необходимо за усвояването на най-добрите закони умовете да бъдат подготвени
За германците не е имало нищо по-непоносимо от съда на Вар. Съдът, който Юстиниан учредява при лизийците — за съдене убийците на техния крал, — им се сторил нещо ужасно и варварско. В своите речи против римляните Митридат ги упреква преди всичко за формалностите в тяхното съдопроизводство. Партите не можели да понасят цар, който, получил възпитанието си в Рим, се отнасял приветливо с всички и бил достъпен за всички. Самата свобода изглежда непоносима за онези народи, които не са свикнали да се ползуват от нея. По същия начин чистият въздух понякога изглежда непоносим за тия, които живеят в блатисти места.