Защото вярваш в любовта

Преди да излязат от падината, Майкъл я накара да изчака и се промъкна напред силно приведен. Повика я едва когато се убеди, че наоколо е пусто.

— Трябва да бъдем предпазливи — обясни тихо той. — Халдоран вече е разбрал, че не сме на хълмовете. Ако привлечем вниманието му, ще ни бъде много трудно да се отървем от него.

Катрин кимна страхливо.

— Е, поне бурята, която предсказа, наистина се надига.

— Това е нашето голямо предимство.

Майкъл хвърли бърз поглед към небето, където се тълпяха черни облаци. Вятърът непрекъснато се усилваше. Над главите им хвърчаха сухи листа.

— Дано братовчед ти реши да се върне на Скоул, преди да избухне бурята.

А на следващия ден щеше да се върне с кучета и да ги пусне по дирите им. Катрин потрепери. Първо да преживеят днешния ден, после ще мислят за утрешния.

Зигзагообразното проучване на острова продължи. Майкъл запомняше всяко дърво, всяка скала и всяка гънка, която преминаваха. Стигнаха до едно възвишение и го заобиколиха. Майкъл внимаваше силуетите им никога да не се очертават пред хоризонта. От другата страна на възвишението се простираше долина, сред която се намираха останките на отдавна съществувало село.

— Цивилизация — промърмори иронично Катрин.

— Доколкото е възможно да съществува цивилизация на Бон. Но има и други останки от заселници, много по-древни. — Майкъл посочи наляво, където се издигаше магическият кръг на друидите. Камъните се издигаха драматично към облачното небе. Малкото стадо говеда, което пасеше между камъните и по близките полянки, правеше гледката по-прозаична.

Катрин, която се интересуваше повече от настоящето, предположи:

— Макар че селото е било обитавано преди много време, възможно е да намерим подивели зеленчуци в градините зад къщите. В края виждам и овощна градина. Ако мястото е защитено от вятъра, можем да намерим ранни ябълки.

— Вероятно си струва да опитаме, но не бива да се бавим. Селото е истински капан.

Двамата слязоха предпазливо по склона. Няколко дузини къщи бяха струпани около единствената улица. Къщичките бяха каменни, обрасли с трева. Покривите бяха отдавна пропаднали, плевели и цветя растяха необезпокоявани. Катрин се опита да си представи хората, които бяха живели тук.

— Примитивни домове…

— Спомням си, че веднъж посетих подобна къща в Шотландия. В средата на стаята има огнище с торф, пушекът излиза през дупка в тавана. Димът е задушаващ. — Майкъл изкриви лице. — Не особено приятно място за астматик.

Нещо се раздвижи вдясно от тях и Майкъл се обърна светкавично. Ножът блесна в ръката му.

Между две къщурки излезе овца. Майкъл се успокои и прибра ножа.

— Ако имахме време да запалим огън, щях да хвана тази овчица и да я опека.

— По-добре да се задоволим с ябълки. Градината изглежда в добро състояние. Сигурно хората, които идват да стрижат овцете, подрязват дърветата.