Защото вярваш в любовта

Катрин беше смъртно уплашена. Халдоран беше завързал нея и Майкъл в двата противоположни края на лодката, за да не се виждат. Но тя бе напълно изложена на погледа му и всеки път, когато очите му жадно се плъзгаха по краката й в тесните бричове, я побиваха тръпки. Ако я заловеше жива, непременно щеше да я изнасили, преди да я убие.

Катрин се бе подготвила много добре за предстоящия «лов». Носеше бричовете си, високи ботуши и, по примера на Майкъл, плетена жилетка, подарък от една възрастна островитянка. Дрехата беше от сурова вълна и се преливаше от съвсем бяло до тъмнокафяво. Това щеше да я направи трудно забележима сред скалите.

Стигнаха до Бон сравнително бързо. Лодката влезе в малък залив, обграден от стръмни склонове. Мястото беше уединено и единствените шумове бяха плискането на вълните в каменистия плаж и крясъците на чайките. Халдоран грижливо завърза лодката за примитивния кей. Дойл преряза въжетата на пленниците и ги изблъска да слязат. Спинър остана да охранява лодката, докато господарят му ловува.

Катрин раздвижи с мъка схванатите си мускули и се олюля. Майкъл я прихвана да не падне и я поведе към един голям камък.

— Седни и се опитай да се раздвижиш, защото ще се наложи да бягаме за живота си — пошепна й той.

Кръвта в косата му беше засъхнала, лицето беше набраздено със сажди, осеяно със сини петна, което го правеше страховит като древен воин. Той измери с остър поглед околните хълмове, опитвайки се да прецени шансовете им. Катрин усети плаха надежда. Изпълни заповедта му и започна да разтрива краката си.

Халдоран взе скъпата си ловна пушка и чантата с муниции и се запъти към тях.

— Казахте, че ако ви дам пет минути преднина, ще се изплъзнете, но аз ще бъда великодушен и ще ви дам десет. Мисля, че ще са ви достатъчни да се скриете от погледа ми.

Майкъл кимна хладно.

— Вие познавате острова, а ние не, затова имате шанс да спечелите. Но това няма да ви донесе удовлетворение. До самия край ще живеете със знанието, че аз съм по-добрият мъж. Единственият начин да ме победите е да раздадете картите в своя полза.

— Вие май се примирихте с поражението, Кениън — отзова се подигравателно Халдоран, — щом започнахте да говорите така. Опитайте се поне да ми предложите добър лов. В последно време на острова цареше пълна скука. — Той извади от джоба си часовник. — От този миг нататък имате десет минути.

Толкова бързо? Катрин го погледна изумено. Макар че братовчед й беше заявил ясно какво ги очаква, до този момент тя отказваше да приеме бруталния факт. Отсега нататък тя вече не беше обикновена, цивилизована жена, а преследван дивеч.

Майкъл, свикнал с варварството повече от нея, й кимна успокоително.

— Време е да вървим, скъпа. — Стисна ръката й и я потегли напред. — Ще вземем лявата пътека.