Защото вярваш в любовта

Ако бяха стреляли и двамата, Майкъл щеше да ги нападне с отчаяната надежда да ги обезвреди, преди да са заредили. Но Халдоран беше твърде хитър. Дойл, който беше стрелял, веднага зареди пушката. Халдоран протегна дългото дуло и разбута бръшляна от другата страна на зида. Металът застърга по камъните.

Катрин потрепери и Майкъл я помилва успокоително. Движейки се абсолютно безшумно, тя извърна глава и опря чело в брадичката му. Пулсът удряше неравномерно под хладната гладка кожа. Майкъл затвори очи и потъна в спомена за миналото. Дали имаха общо бъдеще?

Ловците претърсиха селото. Дадоха още два изстрела, които подплашиха овцете. Накрая се върнаха по улицата и Майкъл чу как Дойл изръмжа:

— Сигурно са избягали от долината, докато претърсвахме овощната градина, милорд.

— Вероятно си прав, макар че не ми е ясно как са бягали толкова бързо — отговори раздразнено Халдоран. — Хайде да се качим на билото. Мястото е равно и непременно ще ги видим. Ако не, ще се върнем и ще претърсим всяка къща.

Стъпките заглъхнаха. Майкъл си отдъхна, а Катрин попита:

— Ами сега? Ако се върнат, сигурно ще ни намерят.

— Да, но ако напуснем долината, веднага ще ни видят. Попаднахме в капан.

— Имам идея — продължи колебливо тя. — Не можем ли да се скрием между говедата, които пасат край камъните? Животните са мирни, не се стреснаха от идването ни.

Майкъл я погледна възхитено.

— Ти си невероятна! Ще дадем време на Халдоран да се отдалечи и ще отидем при говедата.

Двамата зачакаха напрегнато. Трябваше да улучат точния момент. Майкъл се уповаваше на войнишкия си инстинкт. Когато реши, че е време, той се измъкна изпод бръшляна и се огледа на всички страни. После махна на Катрин и двамата се запътиха към края на селото, като се прикриваха зад къщите. Ловците бяха изчезнали.

Дузина червенокафяви говеда пасяха под кръга от камъни. След като се убеди, че в момента няма опасност, Майкъл даде сигнал за действие. Когато се приближиха до говедата, едно от животните се отдръпна страхливо, но другите само ги изгледаха любопитно и продължиха да пасат.

Слава богу, говедата не се плашеха от хора. Въпреки това Майкъл остана на сигурно разстояние от дългите им рога. Като се придвижваха предпазливо, двамата изкачиха билото на хълма, но малко преди да се скрият зад първия камък, отекна изстрел, следван от втори. От камъка се посипаха парченца.

— Веднага се скрий! — изкрещя Майкъл.

Двамата хукнаха в различни посоки и намериха убежище зад два монолита. Майкъл се наведе и погледна към отсрещния хълм.

Ловците тичаха право към каменния кръг. Фигурите им се очертаваха ясно на хоризонта. По-едрият спря за миг, стреля, хвърли пушката на слугата си и взе неговата, за да стреля още веднъж. Дойл зареди бързо пушката на господаря си, а докато тичаше, зареди и втората.

Един от куршумите одраска млада крава, която измуча жално. Стадото се изнерви и побърза да се отдалечи от ловците. Следващите куршуми щяха да предизвикат паника.