Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Майкъл й махна да го следва.
— Не се обвинявай. Халдоран натиска спусъка.
Катрин затича след него. Макар разумът да я уверяваше, че Майкъл е напълно прав, не можа да се почувства по-добре.
— Факт е, че ако не се беше оженил за мен, Колин нямаше да загине така нелепо.
— Я стига! — Майкъл й помогна да премине една падина. — След Ватерло ми каза, че ако не му бях дал коня си, и той, и Чарлз са щели да загинат. Това беше пряк резултат от факта, че ме покани на квартира у вас. По тази причина не можех да допусна мъжът ти да извърши една голяма глупост. Само заради теб Чарлз оцеля, а Колин живя почти година след Ватерло.
Катрин смръщи чело.
— Говориш безсмислици.
— Ти също — изгледа я сърдито Майкъл. Няма никакъв смисъл за да се измъчваш за неща, които не можеш да промениш. Не познавах добре Колин, но не вярвам, че би искал да прекараш остатъка от живота си с чувство за вина.
Майкъл беше прав. Колин не беше дребнав. Катрин се усмихна с надежда.
— Благодаря ти за всичко — прошепна тя. — Ти си достатъчно умен, за да видиш къде е проблемът, и достатъчно смел, за да се изправиш срещу дракона.
— Да се надяваме, че съм способен изтребител на дракони — промърмори иронично Майкъл.
Катрин го погледна несигурно. Какво лошо беше казала? Желаейки да види малко светлина в очите му, тя продължи:
— Успях да взема от стаята си запалка и джобно ножче. — Тя му показа торбичката, която беше крила между гърдите си. — Съжалявам, но нямах по-добро оръжие.
Майкъл я погледна втренчено.
— Шансовете за оцеляване нараснаха значително! Аз имах пистолет и нож, но хората на Халдоран ми ги взеха. — Той отвори ножчето и провери острието. — Ще намеря камък да го наостря, но мисля, че е достатъчен да пререже и най-дебелото мъжко гърло.
— Радвам се, че го одобряваш. Знам, че ще се справиш.
Майкъл пусна ножчето в джоба си.
— Аз имам нещо друго. Тъй като не бях сигурен какво ще намеря на острова, реших да дойда подготвен. Дойл намери пистолета и ножа, но не и въжето, което съм увил около хълбоците си. Ако се наложи да слезем по стръмна скала, ще ни бъде много полезно. — Той се усмихна ядно. — Освен това въжето ме предпази до известна степен от ритниците на Халдоран.
Жилетката му беше дебела и Дойл не бе усетил навитото въже.
— Много се радвам — прошепна Катрин. — И без това изстрада достатъчно.
— Чака ни още много работа — напомни й сухо той. — Време е за разузнаване. В пътеводителя бяха упоменати някои особености на Бон, които ще ни бъдат от полза.
— Кои по-точно?
— Морски пещери. Не искам да бъда затворен в помещение, което има само един изход, но ако бурята е много силна, ще имаме нужда от скривалище. Пещерата е единствената възможност.
— Дядо спомена някаква пещера в западния край, най-голямата на острова. Входът се откривал само при отлив. Каза, че непременно трябва да я посетим. За съжаление Клайв вероятно я познава и ще ни търси там.
— Правилно, но има и други. Сигурно има и постройки от времето, когато Бон е бил обитаван. Колкото повече знаем за острова, толкова по-добре. — Майкъл прибра и запалката. — Хайде да се огледаме наоколо.
Тръгнаха по едва забележимата пътека в тревата. Майкъл се движеше много умело, като използваше всяко естествено прикритие. Острият му поглед непрекъснато търсеше възможни опасности. Решението му да предизвика Халдоран бе спасило живота му — засега. Той беше истински майстор в най-опасната от всички игри. Братовчед й не беше достоен противник.
Халдоран огледа мрачно околните хълмове. Ловният инстинкт го беше подвел.
— Ако трябва да се скриеш някъде тук, къде би отишъл? — обърна се той към придружителя си.
Дойл примигна смутено.
— Ами някъде сред скалите. Остатъкът от проклетия остров е много открит.
Халдоран изруга. Простите отговори на Дойл бяха грешни.
— Кениън е минал по другия път. Трябваше да се сетя веднага.
— Западният край е оголен — възрази Дойл. — Не видях нито следа от тях.
— Всеки умен мъж знае къде да намери прикритие — изсъска Халдоран. Ядосваше се на себе си, че не се беше поставил на мястото на плячката. Обърна се и се запъти с големи крачки в противоположната посока. — Тръгвай. Загубихме ценно време.
34
Разузнаването потвърди, че Бон е почти напълно безплоден. Катрин и Майкъл обиколиха цялата западна част, но с изключение на няколко отдавна разрушени селски къщи не намериха следи от хора. Земята беше камениста, покрита предимно с трева и тук-там диви цветя. Единствената буйна растителност беше в падините, защитени от вятъра.