Защото вярваш в любовта

В мислите й затрака часовник, който отброяваше секундите. Дванадесет, единадесет… Катрин изпъшка и се присви, усетила остра болка отляво. Пренебрегна я и продължи нагоре.

Колко време им оставаше? Боже, до върха имаше още много път! Отчаянието й растеше. Краката не я държаха.

— Мисли за Ейми — проговори остро Майкъл.

В тялото й се вля енергия от някакъв скрит източник. Върхът беше примамливо близо. Катрин се хващаше за снопчетата трева, за да се изтегли нагоре. Дробовете й горяха, жадуваха за въздух.

Двете минути минаха. Само след няколко метра щяха да бъдат извън опасност. Но Халдоран можеше да започне да стреля всеки миг.

Пътеката се разшири. Майкъл сложи ръка на кръста й и я избута до върха. Щом преминаха билото, я блъсна на земята. В същия миг отекна оглушителен изстрел. Куршумът се удари само на крачка под тях.

— Добра пушка, добър стрелец — отбеляза сухо Майкъл. — Спечелихме първия рунд. Да продължим. После ще почиваме.

Катрин кимна безмълвно и запълзя през тревата, за да се скрие зад близката издатина. Там се просна по гръб и дробовете й заработиха отчаяно. Майкъл се държеше с нея като с най-слабия войник в полка. В момента това беше най-доброто и за двама им. Въпреки това тя изпитваше див копнеж да я докосне нежно или да й каже две думи, които да й напомнят за любовта му.

Макар че дишаше тежко, Майкъл огледа местността напълно съсредоточен.

— Ще ти кажа нещо ободрително. Лодкарят, който ме докара на острова, взе писмо за Люсиен. Казах му да го изпрати в Лондон, ако не се върна до разсъмване. Разказах на Люсиен за подозренията си и го помолих, ако изчезна, да направи разследване. Той разбира от шпионаж и ще изрови цялата истина. Знам, че ще накаже сурово Халдоран.

Катрин изплака от радост.

— Дали ще успее да освободи Ейми?

— Гарантирам ти. Може би ще мине известно време, но дъщеря ти няма да остане в ръцете на онзи злодей.

— Слава на бога! — Все пак мисълта за онова, което можеше да се случи преди освобождаването, не й даваше мира. Катрин полежа още малко, надигна се и огледа острова.

Диво, пусто място, което й напомни за Йоркшир. Шепа превити дървета, недостатъчни да пречупят силата на непрекъснатите морски ветрове. В десния край се издигаха насечени хълмове. Останалата част представляваше високо плато от скали и прясна зелена трева, опоскана от животните.

На платото пасяха стотици сиви овце, едно голямо стадо беше само на стотина метра отляво. Имаше и говеда, едри ръждивокафяви животни с дълги рога.

— Към хълмовете ли ще отидем?

— Халдоран предполага, че ще тръгнем именно натам. По-добре да свием наляво, през стадото. Почвата е неравна и има достатъчно дупки, в които да се крием. Имаме късмет, че тревата е еластична. Ако вървим предпазливо, няма да намерят следата ни.

Катрин стана уморено.

— След теб, полковник. Ти си отговорен за стратегията и тактиката.