Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Майкъл се обърна бързо към Катрин:
— Ако ти помогна да възседнеш едно от тези говеда, ще се задържиш ли на гърба му, щом хукне да бяга?
Катрин примигна смаяно, после кимна колебливо.
— Добре. Сега ще се опитаме да си хванем говеда за езда. — Използвайки прикритието на камъните, двамата се смесиха с животните, които бягаха бързо. Изглеждаше невъзможно да ги уловят.
Майкъл посочи кравата, която беше най-близо до Катрин, и попита:
— Искаш ли я?
Тя кимна и побягна редом с животното. По някое време Катрин скочи, той я хвана през кръста и я метна на гърба на кравата, сякаш бяха репетирали стотици пъти. Катрин се закрепи, приведе се и се хвана здраво за дългите рога.
Изненаданото животно разтърси глава, измуча и се опита да се отърси от товара си. Катрин се вкопчи като репей на гърба му. Животното се втурна в галоп и изпревари Майкъл, който го проследи с възхитен поглед. Кой би помислил, че жената в разголена бална рокля умее да язди едно побесняло говедо?
Крайно време беше и той да си потърси подходящо животно. Почти цялото стадо се изниза покрай него, когато се появи млад бик. Майкъл хукна редом с него и успя да се метне на гърба му. Притисна се към гладката кожа, хвана се здраво за рогата и устреми поглед напред.
Бикът беше темпераментно животно и не позволяваше да му се налагат. Протестите му бяха почти като на разгневен кон, но Майкъл беше още по-упорит. Едно падане би било смъртоносно. След кратка, ожесточена борба бикът сметна, че е по-умно да остане със стадото заедно с нежелания си товар, успокои се и препусна след другарите си.
Дотук добре. Но ловците ги бяха открили и щяха да ги преследват безмилостно. Майкъл трескаво размишляваше каква би трябвало да бъде следващата им стъпка.
— Те яхат проклетите говеда! — извика смаяно Дойл.
— Блестяща идея. — Халдоран се взираше с яден поглед след отдалечаващото се стадо. Плячката му беше извън обсега на пушката. Вече не можеше да различи говедата, на чиито гърбове седяха ездачите. — Кениън е превъзходен дивеч, а братовчедката Катрин се оказа невероятно упорита. Е, говедата скоро ще достигнат крайбрежните скали. После вероятно ще завият на запад, където е съвсем равно. Ако тръгнем право към западния край на острова, ще чакаме спокойно, докато животните се уморят.
Халдоран се затича към морето. На лицето му грееше усмивка. Краят наближаваше. В никакъв случай нямаше да пропусне плячката.
35
Катрин установи, че може да направлява животното, като го дърпа за рогата. Тя изостана зад стадото, после го насочи наляво, за да се доближи до Майкъл, и извика през тропота на копитата:
— Скоро ще стигнем брега. Ще останем ли със стадото?
— Ще слезем — изкрещя в отговор той. — Вече познаваме тази част от брега. Скалите не са твърде стръмни, плажовете са удобни. Можем да слезем чак до водата. Ако имаме късмет, Халдоран ще последва стадото и няма да разбере къде сме отишли.
Тя кимна и съсредоточи цялото си внимание върху дивата езда. Дебелата, сплъстена козина на говедото беше като възглавница, но въпреки това й беше трудно да се задържи на гърба му. Ръцете и краката й бяха постоянно напрегнати и я боляха непоносимо. Ако не беше отлична ездачка, нямаше да издържи и пет минути.
Брегът се приближаваше бързо. Шумът на прибоя заглушаваше тропота на копитата. Водачите на стадото завиха наляво и затичаха паралелно на скалите. Скоро щяха да спрат за почивка.
Катрин и Майкъл насочиха говедата надясно, за да стигнат колкото може по-близо до скалите. Когато настъпи моментът, Катрин дръпна рогата на животното с всичка сила. То се подчини, забави ход и тя скочи от гърба му. Загуби равновесие и се изтърколи в близкия храсталак. За щастие почвата беше мека, а и наблизо нямаше други животни, които да я наранят.
Майкъл се присъедини към нея само след минута. Помогна й да стане и рече:
— Трябва веднага да се прехвърлим през скалите. Халдоран и Дойл са тръгнали право към брега. Сигурно са само на неколкостотин метра.
Катрин кимна и затича леко към скалите. Ала когато видя колко са стръмни, кръвта замръзна във вените й.
— Не мога да сляза по този склон!
— Можеш и ще го направиш! — изсъска Майкъл. — Не е чак толкова страшно. Обърни се и слизай с лице към скалата. Има достатъчно вдлъбнатини за опора на ръцете и стъпалата. Ще мина пръв, за да те хвана, ако се подхлъзнеш.