Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Печено агнешко с ябълки — промърмори Майкъл. — Задушено заешко с ябълки. Риба на фурна с ябълки.
Катрин тръгна бързо към овощната градина. И най-дребната ябълка щеше да има вкус на амброзия.
Треперещ от гняв, Халдоран тичаше на запад. Дойл равнодушно подтичваше след него. Макар че не беше истински ловец, той умееше да зарежда пушките със светкавична бързина, освен това беше добър стрелец.
Халдоран обхождаше острова с вълчи поглед. Инстинктът му подсказваше, че е постъпил правилно, като се е отказал да претърсва хълмовете, но искаше да намери потвърждение, като открие следи от плячката си. Трябваше да вземе кучета. При нужда щеше да го направи по-късно.
Макар че не се съмняваше в крайния резултат, островът беше голям и преследването можеше да трае с дни. Проклетата жилава трева скриваше следите. На всичкото отгоре се надигаше буря.
Макар и неохотно, той си призна, че постъпи глупаво, като се хвана на въдицата и се съгласи да устрои този лов. Настроението му се влоши още повече. Лердът беше сериозно болен и той, като най-близък роднина от мъжки пол, беше длъжен да бъде на острова. Не беше забравил да остави вест, че братовчедка му е изчезнала и отива да я търси, но това извинение не можеше да трае вечно.
В крайна сметка ловът беше страхотен. Отдавна чакаше случай да преследва живи хора, а Кениън беше умен противник. Катрин също щеше да умре, но първо трябваше да се наслади на прелестите й. Дойл с удоволствие щеше да се позабавлява с нея, след като господарят му свърши. Мисълта за предстоящото удоволствие беше привлекателна почти колкото перспективата да убие Кениън.
Първите по-ясни следи от бегълците се намериха в приказната гора. Отъпканите камбанки показаха, че двама души са почивали тук известно време. Халдоран продължи бързо напред.
Скоро щеше да влезе в старото село. Ако бяха още там, можеше да ги притисне до стената. Селото беше заобиколено с голи хълмове и бягството беше практически невъзможно. А специалната му пушка щеше да улучи всяка цел в долината.
Халдоран махна на Дойл да се приближи и двамата заедно изкачиха хълма. Той не направи опит да се прикрие. Харесваше му представата как плячката ще се разбяга панически.
Спря на билото и огледа тясната долина. От гърдите му се изтръгна похотлива въздишка.
— Еврика.
Едва видими между дърветата, бегълците ядяха ябълки. Глупаци. Можеше да ги убие веднага, но не смяташе да прибързва. Вдигна пушката си, опъна петлето и се прицели.
— Нека потичат, преди да ги довърша. Усмихна се и натисна спусъка.
Ябълките бяха чудесни. Още по-прекрасно беше да наблюдава детската радост на Катрин, която ядеше втори плод. Сърцето му преливаше от нежност. Катрин беше най-смелата жена на света. Не се оплакваше, правеше каквото бе нужно, не го обвиняваше, че е предизвикал тази катастрофа със завръщането си на Скоул.
— Да откъсна ли още няколко ябълки? Не е много вероятно да се върнем тук.
— Добра идея. — В момента, когато се надигна на пръсти, отекна изстрел и куршумът се заби помежду им в кората на дървото.
— По дяволите! — Вместо да се оглежда, беше наблюдавал Катрин, и преследвачът бе открил плячката си. Майкъл сграбчи ръката й и я издърпа към средата на овощната градина. Листата скриваха фигурите им. — Вероятно ще слязат да ни преследват. Ще се оттеглим през селото.
В очите й имаше страх, но гласът й беше спокоен:
— Няма ли да ни видят, ако се опитаме да напуснем долината? Хълмовете са почти голи.
— Права си. Рисковано е, но ще се скрием в някоя от къщите. Намерих едно подходящо място. С малко повече късмет онези ще повярват, че сме успели да се измъкнем незабелязани.
Движейки се като сенки, двамата се втурнаха към селото. Майкъл огледа внимателно възвишението, от което бе дошъл изстрелът. Ако ловците се бяха разделили и единият чакаше на билото с пушка, Майкъл представляваше лесна цел. Но двамата слизаха към долината и скоро щяха да навлязат между дърветата. Имаха само пет минути, преди да започнат претърсването.
Къщата, която бе набелязал, беше в средата на селото. Едната стена беше рухнала, по гредите се виеше бръшлян и създаваше естествена завеса.
Катрин огледа със съмнение полусрутената къща. Според нея скривалището беше твърде очебийно. Майкъл й посочи другата страна на стената. Килимът от бръшлян прикриваше тясно помещение, вероятно землянка за цвекло. В дупката имаше достатъчно място и за двамата.
Майкъл вдигна бръшляна и Катрин слезе предпазливо. Някакво животинче се мушна между краката й и я уплаши до смърт. Тя затисна устата си с ръка, за да не изпищи. Настани се в дупката и легна по корем. Майкъл направи същото и грижливо подреди бръшляна, за да не личи, че е пипан.