Защото вярваш в любовта

— Не, защото вятърът е от изток. Даже ако са го чули рибари, братовчед ти ще измисли някоя убедителна лъжа. Или ще започне да убива.

Майкъл явно беше обмислил всички възможности.

— Как мислиш, имаме ли шанс да оцелеем? Истината, моля.

— Трудно ми е да кажа. — Лицето му издаваше загриженост. — Можем да се скрием добре и да живеем от растения, но Халдоран не е от търпеливите. Боя се, че ще доведе кучета, за да ни издирят.

Катрин потрепери. Кучета, които лаят по петите им…

— Не можем ли да му попречим?

— Ще видим. Ще огледам внимателно местността. Може да намеря място за засада, макар че не е лесно да се справя с двама въоръжени мъже. — Той се обърна към морето с присвити очи. — Последната възможност е да се доберем до Скоул с плуване.

— Сериозно ли говориш? — почти извика Катрин. — Каналът е опасен. Аз мога да плувам, но при бурно море никога няма да се справя с това разстояние.

— Бих могъл да преплувам сам. Ако успея, ще изпратя помощ. — Майкъл смръщи чело. — Но не мога да те оставя сама.

Мисълта я уплаши. Майкъл трябваше да се пребори със студената вода, скалите и коварните течения, с непрогледната нощ, а тя щеше да стои тук и да чака. Шансовете бяха едно на хиляда.

— Плуването е опасно — промълви тя. Майкъл вдигна рамене.

— Предпочитам да загина във вълните, отколкото да ме застрелят като куче.

Той се изтегли от храсталака и Катрин го последва по склона. В подножието му течеше поточе. Майкъл зарови ръце в калта и намаза панталона й.

— Намажи си и лицето, за да се слееш с местността. Ако намерим някъде светла кал, ще я използвам да освежа тъмното си облекло.

— Ти май се вживяваш в ролята на дивеч — пошепна тя. Майкъл направи гримаса.

— Веднъж в Испания отидохме на разузнаване и бях разделен от хората си. Бях млад и неопитен. Французите узнаха, че един британски офицер се е заблудил зад линиите им, и организираха лов. Крих се три дни, но накрая ме заловиха. Успях да избягам, но офицерите от полка ми се подиграваха безмилостно, че съм проявил несръчност. Отрезвяващо преживяване беше.

Катрин се усмихна меланхолично. Защо непрекъснато излагаше на опасност скъпите на сърцето й хора? Колин загина нелепо заради нея, Майкъл едва ли щеше да оцелее, Ейми беше пленница на един луд. Катрин знаеше, че не е отговорна за действията на Халдоран, но въпреки това изпитваше задушаващо чувство за вина.

Тя погледна Майкъл и сърцето й преля от любов. Той щеше да даде всичко от себе си, за да я спаси. Щеше да пожертва живота си, за да спаси нейния. Ако оцелееха, сигурно щеше да я отпрати завинаги. Когато го отблъсна, тя бе улучила болезнено самочувствието му и крехкото доверие, зародило се помежду им, беше непоправимо увредено.

Трябваше да му каже истината, докато имаха време.

— Ужасно съжалявам за всички грозни неща, които ти казах, за да напуснеш Скуол, Майкъл. Не можах да измисля по-добър начин. — Сцената беше жива в паметта й. — Колин загина заради мен — допълни тихо тя, — не бих понесла да стана причина и за твоята смърт.