Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Какво става тук? — прозвуча гласът на Коул от вратата.
Двете жени се обърнаха. В очите на Алена блестяха сълзи. Ани припряно обясни:
— Снощи, когато разтребвах, кутията беше на масата, сър. През нощта някоя коварна ръка трябва да я е хвърлила в огъня, но нямам ни най-малка представа кой е бил.
— Може би другите хора от прислугата знаят нещо за това. Веднага ще говоря с тях — отвърна Коул. — Подобни случки няма да се повторят повече, ако ще да сменя целия персонал!
Алена трепереше с цялото си тяло. Тя измърмори някакво извинение, обърна се и изтича към стаята си. Загрижен, Коул я последва до залата. Видя я да изчезва нагоре по стълбите. Но след няколко секунди чу изплашения й глас:
— Коул, моля те, би ли дошъл за момент?
Коул забърза нагоре, доколкото му позволяваше раненият крак. Вътрешно беше подготвен за най-лошото. Но когато пристъпи в стаята на жена си и видя причината за нейното безпокойство, той се засмя с облекчение. На леглото лежеше кутия с бонбони, подобна на изгорената, само че двойно по-малка.
— Тази е на Минди — каза Коул. — Мисля, че без да подозираш, си си спечелила приятелка.
— Минди! Това сигурно е някоя от твоите любовници, които криеш тук, под носа ми!
— Любовница! Не ме карай да се смея! — отвърна Коул с усмивка. — Тя съвсем определено има нужда от любов, но не такава, за каквото мислиш. Струва ми се, че е време да се запознаеш с Минди. Хайде, ела!
С тези думи Коул хвана Алена за ръката и я помъкна въпреки съпротивата й надолу по стълбите към задния вход на кухнята покрай слисаната прислуга. Той блъсна вратата и излезе навън. Огледа се бегло, след което каза на някого, когото Алена не можеше да види:
— Ето къде си била. Излез и престани да се криеш! Днес ще те запозная с новата господарка на къщата. Тя се казва Алена и е много симпатична млада дама.
Когато Коул отново влезе в кухнята, за голямо учудване на Алена подире му вървеше момиченце на не повече от шест-седем години. Малката срамежливо притискаше към гърдите си парцалена кукла и упорито гледаше в земята. Алена беше потресена от запуснатия вид на детето. Личицето му беше мръсно, изпоцапано със сажди, а дрехите — в окаяно състояние.
— Това е Минди — осведоми Коул жена си. — Никой не е успял да я накара да проговори.
— Боже Господи, Коул! Какво сте направили с това дете! Тя е толкова мръсна!
— Купил съм й дрехи — заоправдава се Коул и сви рамене, — но не иска да ги облича. Горе в къщата си има стая, но не иска да спи в нея. Очевидно предпочита кухнята. Тя е много независима, също като един хлапак, с когото случайно се запознах преди време в Ню Орлиънс.
Алена се направи, че не разбира язвителната му забележка.
— Малката няма ли роднини? — попита тя.
— Имаше някакъв чичо, който работи известно време като градинар тук. Изчезна внезапно и оттогава нищо не сме чували за него. Родителите й загинаха преди три години при ужасното клане — продължи почти шепнешком Коул и й направи знак да не говори повече на тази тема.
Алена взе кутията с бонбони от ръката на Коул и я подаде на Минди.
— Много мило от твоя страна, че ми я даде, но сама няма да мога да се справя, ще трябва да ми помогнеш при яденето — ласкаво каза тя на сирачето.
Минди изведнъж погледна като малко, преследвано животинче. Тя се обърна и понечи да се шмугне през вратата, но Коул я хвана за ръката.
— Тук ще стоиш! Къде пак искаш да избягаш? Не чу ли какво ти каза тази дама?
В широко отворените тъмносиви очи на малката бе изписана явна паника. Тя страхливо вкопчи двете си ръчички в крака на Коул. Алена се сети за своята собствена майка, която никога не повишаваше тон, а беше възпитавала децата си с кротка, но настойчива взискателност.
— Ела при мен и ми позволи да те разгледам по-отблизо — каза тя с мек, но нетърпящ възражение тон.
Малкото момиченце страхливо пристъпи към нея. Алена бавно я заобиколи и разгледа непраните дрехи и ужасяващо мръсното телце. Накрая се изправи и погледна Коул право в очите.
— И ти си позволил това малко човешко същество да вехне в дома ти?
— Що се отнася до общуването с жени, мила Алена — отговори Коул притеснено, — ти ми приписваш голям опит. Но този случай е съвсем друг. Ако можеш да ме научиш как да се справя с Минди, ще ти бъда много благодарен.
— Всяко дете има нужда от човек, който да го води със здрава ръка и който да му казва кога трябва да се измие например. Точно това ще направим сега. Ела с мен, Минди — каза категорично Алена.