Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Шимейн се взря в него, поразена от внезапното му откровение.
— Искате да се ожените за мен? — Опитваше се да го разбере, но мислите й кръжаха в пълно безредие. Дали беше обмислил последиците, които го очакваха, ако вземе за съпруга жена с опетнена репутация? Тя приемаше, че е възможно да я желае за любовница, но да й предлага брак? Струваше й се немислимо, освен, разбира се, ако това не бе просто шега. — Защо, за бога, ще искате подобно нещо, господин Торнтън, след като първия въпрос, който си задава всеки почтен човек още щом ме погледне, е какво ужасяващо престъпление съм извършила в Англия? Сигурна съм, че хората непрекъснато се питат как съм попаднала в затвора и си въобразяват какво ли не за отношенията ми с вас. Видяхте как се държа Самюъл Майърс, когато ме видя на увеселението. Бях доведена в тази страна окована във вериги, сър, и ако ме вземете за съпруга, ще бъдете белязан завинаги. „Мъжът на престъпницата“, ще шушукат хората зад гърба ви. Без съмнение госпожа Петикоум е направила всичко възможно да убеди всички в градчето, че не съм достойна да стъпя в нито един почтен дом и много се съмнявам, че бих могла да променя нещо, ако обясня на нея или на другите клюкари, че не съм сторила нищо, с което да предизвикам арестуването си. Как е възможно въобще да ви хрумне да се изправите срещу всичко това?
Гейдж бе не по-малко изумен от думите й.
— Наистина ли смяташ, че ми пука за това какво говори или си мисли онази жена? Алма Петикоум е толкова заслепена от мисълта за собствената си безупречност, че не е в състояние да види колко подла и дребнава е в действителност. Тя е като чудовище, което се храни с плътта на невинните хора и съм убеден, че рано или късно ще пожъне горчивите плодове на злобния си змийски език. Повярвай ми, Шимейн, тя изобщо не заслужава вниманието ти. И не бива да влияе по никакъв начин на твоето решение, каквото и да е то. Ти трябва да го вземеш свободно, като се ръководиш единствено от собствената си воля. Бракът помежду ни е въпрос, който засяга единствено нас двамата. Никой друг. — Той взе малката й ръка в своята и се взря в зелените й очи, търсейки някакъв знак на възражение, но не откри такъв. — Шимейн О’Хърн, за мен би било огромна чест да приемете предложението ми и да станете моя съпруга.
— Значи изобщо не се боите да се ожените за една престъпница? — попита тя смаяно. Имаше чувството, че се пробужда от някакъв дълъг сън. Едва сега започваше да осъзнава какво се случва и това караше сърцето й да пулсира лудо. — И няма да съжалявате след това?
— Ти ще бъдеш моя съпруга, Шимейн, и това е единственото, което е от значение за мен — заяви Гейдж. — Ще видиш, че тук, в колониите, слуховете се забравят твърде бързо. Епитети като „престъпник“, „негодник“ или „крадец“ имат кратък живот, ако не бъдат подклаждани непрекъснато от нови подобни простъпки на въпросната личност. След като се оженим, ти и аз ще бъдем просто една от всички останали брачни двойки в околността.
— Наистина ли? — срамежливо попита Шимейн. Въпреки всичките й горещи фантазии, мисълта да бъде невеста я изпълваше с тревога. Не можеше да не мисли за слабото си, непривлекателно тяло. — Във всяко отношение?
Сега беше негов ред да изпита объркване и тревога.
— Какво искаш да кажеш, Шимейн? Че ще бъда твой съпруг само на книга?
По бузите й избиха алени петна.
— Не че очаквам от вас подобно нещо, господин Торнтън, но аз съм ужасно слаба и… не представлявам много приятна гледка, когато съм без…
— Без дрехи? — довърши вместо нея Гейдж, почувствал нежеланието й да продължи. Погледът му се отклони за миг към заоблената й гръд, сетне отново се върна на лицето й. Как бе възможно да се смята за непривлекателна, след като той бе напълно убеден, че е най-красивата жена, която е виждал?! — Ако настояваш бракът ни да остане формален, Шимейн, по-добре е въобще да не се женим, защото не бих могъл да издържа да те виждам край себе си… да те желая… и да не те имам. Аз съм мъж, Шимейн, а не монах. Искам те така, както един мъж може да иска една жена. Мисля, че би трябвало вече да си го разбрала. Ако наистина се безпокоиш, че си слаба и изнежена, повярвай ми, че за мен това няма никакво значение. Искам те — точно такава, каквато си! А ако се чувстваш крехка и слаба, бъди сигурна, че аз имам достатъчно сила и за двама ни. Ще се грижа да не ти се случва нищо лошо и ще подхранвам нежността ти със своята обич. Затова те моля, скъпа моя Шимейн, да ме смяташ за кандидат, който копнее да бъде твой съпруг в пълния смисъл на думата.
— Наистина можете да завъртите главата на едно момиче, господин Торнтън — промълви Шимейн. Не можеше да прогони от съзнанието си мисълта за прекрасното му, силно тяло и за собствената си тънка фигура. Непрекъснато си ги представяше сплетени в любовна игра и тези видения бяха много по-чувствени, отколкото някога би си признала. Сега, когато вече се бе любувала на мъжката голота, смутените, мъгляви обяснения на майка й за това какво се случва между двама съпрузи, бяха прераснали в кристално ясни, натрапчиви образи.