Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
В гласа й се промъкна укорна нотка и Касандра неохотно обясни какво бяха решили.
— Вече знам много повече и сигурно ще избегнем най-лошото, ще почакаме обаче, докато изчезнат всякакви съмнения. Не и преди това…
— Рената казва, че не бива да раждам дъщери, иначе може да умра като майка си. Само че вече не знам дали да й вярвам. Тя обича Донал и не иска аз да му раждам деца.
— Дори да не иска — благо каза Касандра, — то е, защото се бои искрено за живота и здравето ти.
— Е, все едно — вдигна рамене Дорилис. — И без това първо трябва да родя син. После ще решавам безопасно ли е да имам дъщери. Може пък Донал да забрави Рената, когато има син от мен.
Детската самонадеяност се прояви отново с такава сила, че Касандра усети безпокойството и съмненията да се връщат в душата й.
Трябваше ли и тя да скрепи връзката си с Аларт, като му роди син, за да не му откажат след време трона както на принц Феликс? Отдавна не бяха говорили за това. „Какво не бих дала, за да съм наперена и нахална като Дорилис…“
Реши да сложи край на опасната тема, хвана ръцете на момичето и ги нагласи полека върху струните на лирата.
— Виж, ако опиташ така, май ще изсвириш акорда и само с пет пръста…
Всяка сутрин Аларт се събуждаше убеден, че крепостта е обсадена, за да осъзнае след миг, че това още не се е случило. И все пак беше неизбежно.
— Досега — каза му един ден Донал — пролетните бури би трябвало вече да са стихнали в равнините, но не знам какво става в Скатфел или Сейн Скарп. Ще се кача в наблюдателната кула, защото отгоре се вижда надалеч и ще забележа навреме, ако има подозрително раздвижване по пътищата.
— Нека и Дорилис дойде с теб — посъветва го Аларт. — Тя разгадава времето още по-добре.
Приятелят му се поколеба.
— Напоследък се опитвам да я отбягвам, защото вече прониква по малко в мислите ми. Никак не се радвам, че овладява и телепатията.
— Но ако види, че може някак да ти бъде полезна и че не се стремиш винаги да си далеч от нея… — подсказа Аларт.
Донал въздъхна.
— Прав си, братовчеде. Не мога все да страня от нея като от чумава.
Изпрати един слуга да покани сестра му.
„Дали е чак такова зло да й дам каквото иска, към каквото се стреми нашият баща? Току-виж, престане да се муси на връзката ми с Рената…“
Момичето се появи като въплъщение на самата пролет, в туника, бродирана с листа, със сплетена и прихваната по женски лъскава коса. Аларт долови смущението на Донал — спомените му за доскорошното дете никак не съвпадаха с тази висока и грациозна хубавица. Сведе глава над ръката й.
— Дорилис, вече разбирам защо трябва да се обръщам към теб с „госпожо“ — каза весело, опитвайки се да заличи смущението си с шега. — Уви, моята малка сестричка остана в миналото. А сега, чия, имаме нужда от твоите дарби.
Обясни й какво се иска от нея.
В най-високата част на крепостта Алдаран наблюдателната кула стърчеше още два етажа нагоре — постижение на изумително майсторство, което Аларт не можеше да проумее. Единствената правдоподобна догадка, до която стигна, беше, че кулата е градена с матрици, и то управлявани от многоброен кръг. Оттук се виждаше ясно почти цялата долина. Докато се катереха по стълбата, виждаха през тесните бойници валма от мъгла и рехави облаци, но щом стъпиха на равната площадка горе, всичко се изпаряваше и разпръскваше с чудна бързина. Донал се обърна с радостна изненада към сестра си, която се засмя доста самодоволно.
— И като бебе можех да разпилея такава мъглица. Сега не е никакво усилие за мен. Стига ми само да си го помисля, а пък знаех, че ще искаш да огледаш навсякъде. Помня как ме водеше тук преди години и ми позволяваше да зяпам през големите далекогледи на татко.
Аларт забеляза гъмжило от конници по далечните пътища и тръсна глава. Предположи, че още не са тръгнали, а му ги показва неговата дарба. Напрегна се да различи бъдещето от настоящето и когато се взря отново, конниците не бяха изчезнали. Армиите напредваха, макар още да не бяха доближили портите на Алдаран.
— Няма от какво да се опасяваме — побърза да каже Донал, за да насърчи Дорилис. — Никой и никога не е превземал крепостта със сила. Можем да удържим до края на вечността твърдината, стига да имаме храна… Онези обаче ще ни обкръжат най-много след десетина дни. Ще взема планер и ще отлетя да огледам по кои пътища минават и да ги преброя.
— Братовчеде — намеси се Аларт, — ако ми позволиш да ти дам съвет, не бива ти да се занимаваш с това. Сега командваш силите на Алдаран и твоето място е тук, където всеки васал може да получи заповеди от теб. И не е редно да рискуваш, щом можеш да повериш задачата на всяко хлапе от замъка.