Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Мик едва сдържаше вълнението си.
„Как да вляза? Трябва да има таен механизъм, който отваря вратата.“
Реши да излезе на повърхността и да вземе още една кислородна бутилка.
Изненада се, като видя краката на Доминик. Плъзна се нагоре покрай тялото й и показа глава над водата.
— Дом, какво…
Уплашеното й лице го накара да погледне нагоре.
На петнайсет метра над тях стоеше червенокосият шеф на охраната на психиатричната клиника в Маями и му се усмихваше. Светлата червена точка се премести върху гърлото на Мик.
— Това е моята кучка. Как се осмеляваш да я караш да чака толкова дълго?
— Пусни я, тъпако. Пусни я и няма да те пребия. Ще ме заведеш окован в белезници в Щатите. Ще бъдеш герой…
— Не и този път, скапаняко. Фолета реши да използва друг подход за терапията ти. Нарича се смърт.
Мик намери под водата помпата на спасителната жилетка на Доминик и изпусна въздуха, после застана пред нея.
— Колко ти плати Фолета? В пикапа ми има пари. Скрити са под седалката. Вземи ги всичките. Сигурно има десетина хиляди в златни монети.
— Лъжеш… — Реймънд отмести поглед от мерника.
Мик сграбчи Доминик и я повлече под водата. Тя започна да се мята и да се съпротивлява.
Покрай тях прелетя поток от куршуми. Мик успя да натика дихателната тръба в устата й и Доминик пое въздух, после набързо изчисти маската и я намести на лицето си.
В кислородната бутилка на Мик рикошира куршум.
Сърцето на Доминик биеше като обезумяло. Тя запали фенерчето си и ужасена се вторачи в Мик, без да знае какво ще последва.
Той завърза въжето около кръста й и посочи надолу.
Доминик поклати глава.
Втори порой от куршуми сложи край на спора.
Мик я хвана за китката и я повлече надолу.
Доминик изпадна в паника. Ушите я заболяха от налягането. „Къде ме води Мик? Трябва да развържа въжето.“ Опита се да развърже възела, но Мик протегна ръка и я спря, потупа я насърчително и се гмурна още по-надолу.
Доминик запуши носа си, за да изравни налягането. Наклонената стена се превърна в таван и засилващата се клаустрофобия стана непоносима. Доминик усети, че губи ориентация. Мракът и тишината я задушаваха.
Шахтата стана вертикална. Измервателният уред показа, че са на дълбочина трийсет и три метра.
Появата на ярка червена светлина я стресна. „Господи… Мик наистина е намерил нещо. Чакай малко. Виждала съм тази фигура… Да. В дневника на Джулиъс Гейбриъл.“
Сърцето й трепна, когато се разнесе приглушен тътен. От средата на стената започнаха да излизат огромни мехури, които обвиха Доминик и Мик. Сетне ги сграбчи мощно течение и ги повлече към средата на портала и тъмната бездна, която се появи пред очите им.
Течението повлече Доминик с краката напред. Тя се обърна на една страна. Силата на подземната река я зашемети.
Порталът зад тях се затвори. Потокът спря.
Доминик почисти маската, намести я на лицето си и втрещена се вгледа в заобикалящата я обстановка.
Намираха се в огромна и невероятно красива пещера. Сюрреалистични светлини озаряваха варовиковите скали в прекрасни сини, зелени и жълти багри. От подобния на купол на катедрала таван висяха фантастични сталактити. Заострените им върхове се спускаха надолу и се преплитаха с изящни като кристал сталагмити, издигащи се от тинестия под.
Развълнувана и изумена, Доминик погледна Мик. Искаше й се да му зададе хиляди въпроси. Той поклати глава и посочи измервателния уред — показваше, че му остава кислород за пет минути. Доминик провери запаса си и се стъписа. Петнайсет минути.
Обзе я безпокойство. Клаустрофобичното усещане, че е затворена в пещера и над главата й има скали, замъгли способността й да разсъждава. Тя блъсна Мик, заплува към портала и отчаяно се опита да го отвори.
Мик дръпна въжето и я върна. Сграбчи китките й и посочи на юг, където се появи вход към друга пещера, после направи триъгълник с пръстите на двете си ръце.
„Пирамидата на Кукулкан“ — помисли Доминик. Дишането й се нормализира.
Мик я хвана за ръката и заплува. Минаха през няколко огромни пещери. Присъствието им сякаш активираше още разноцветни светлини, все едно лъчите бяха свързани с невидим детектор за движение. На сводестия таван се появиха редици от остри като игли скални образувания. Варовикът беше оформен във величествени и странни скулптури.
Мик усети, че гърдите му се стягат, когато преминаха под тъмносин свод и се насочиха към друг, яркосин. Провери кислородната бутилка, после се обърна към Доминик и посочи гърлото си.